Около огъня настана брожение, докато мъжете събраха глави и започнаха да се съвещават. А накрая първият, който изглеждаше главният сред тях, заговори отново.
— Товарът ни е много ценен. Изминахме много път — три хиляди левги, че и повече от горите на голямата река — и вече изгубихме твърде голям брой глави от стоката си, за да поемаме подобен риск. В Александрия, закъдето сме се запътили, ще продадем много лесно онези, които стават за роби, и така ще си осигурим печалбата. Но ти си напълно прав — само един от този вид може да донесе невиждани богатства. Особено момче от онези далечни земи. Един добър екземпляр като него би могъл да донесе печалба колкото всички останали, взети заедно. По пазарите на Александрия и Кайро се носят слухове, че османските господари вече предпочитали такива вместо белите евнуси, които идват от източните планини на Великата турска империя. Но само най-богатите хареми в империята могат да си позволят черни евнуси. Те се считат за луксозни стоки като щраусовите пера, златния прах, шафрана и слоновата кост, които карат керваните, минаващи през тези пясъци. Затова ще рискуваме, но само с един. И нека бъде с това момче, след като и ние като теб виждаме, че е силен и има голяма вероятност да оцелее. Ще ти позволим да докажеш уменията си, копте5, но само с този.
— Добре, значи ще бъде пеещото момче — кимна одобрително мъжът с тюрбана. — Ти си истински търговец, Масуф бей. Ще ми трябва вряло масло, за да обгоря раната — добави делово. — И четирима от най-силните ти мъже, за да държат момчето. Болката им дава сила за десетима.
Близо четирийсет години по-късно, в хладната и благоуханна нощ край Босфора, голото тяло на Хасан ага се размърда лекичко. Пръстите му се разтвориха и потрепнаха върху възглавниците на дивана подобно на чудовищни нощни пеперуди. А после съзнанието му отново се върна към делириума и потъна в миналото.
Все още беше нощ. Когато всичко свърши, по настояване на копта търговците на роби бяха изкопали дупка в пясъка точно зад колибата. Дупката беше тясна, но дълбока и точно толкова широка, колкото момчето да бъде заровено в нея до врата така, че само главата му да остане над земята. После мъжете заминаха нанякъде и го оставиха там. Но момчето не си спомняше нищо от това. Дойде в съзнание доста време след това, обгърнато от тежестта на хладния пясък около него. Ръцете и краката му бяха прилепени към тялото му така, сякаш бе увит в паяжината на огромен паяк.
Колко дълго го бяха оставили така, заровен жив в тази дупка? Пет дена, седмица? През първите няколко дена, докато го владееше треската, която го бе хванала почти моментално, той изобщо не си бе давал сметка за времето. Въпреки непоносимата жега през деня и слънцето, от което кръвта му вреше сякаш в тъпанчетата му, зъбите му тракаха от студ и несвяст. А болката между краката му беше толкова раздираща, че в устата му непрекъснато се събираше горчива слюнка. Ала най-лошо от всичко беше жаждата — кошмарна, всеобхващаща жажда, която го обгръщаше и измъчваше. Но когато изкрещя за вода, гласът му, вече не по-силен от глас на котенце, не стигна до ушите на никого.
Веднъж отвори очи и видя над главата си мъжа с тюрбана, онзи, на когото викаха „копта“. Той беше довел със себе си главатаря на търговците на роби — мъж черен като нощта, в дълга, светлосиня роба.
— Треската пуснала ли го е вече?
Коптът кимна и допълни:
— Както казах, момчето е силно.
— Тогава мога да си прибера товара си, така ли?
— Търпение, Масуф бей! Треската е свършила, но раната трябва да заздравее, при това добре! Ако искаш стоката си цяла, трябва да оставиш пясъка да си свърши работата! Момчето изобщо не трябва да мърда!
— Вода…
Той ли го каза? Устните на момчето бяха толкова пресъхнали, че се пукнаха и разкървавиха и при този най-слаб опит за говорене. Езикът му беше толкова подут, че едва не го задуши. Ала двамата мъже вече се бяха отдалечили.
Именно през тази нощ момичето дойде при него за първи път. В началото той не я видя — просто се пробуди от поредния пристъп на сън благодарение на хладината, която усети върху челото и устните си. При допира й в подпухналото му гърло се надигна болезнен вик, пресъхнал като прахан. Но звук не излезе никакъв. Влагата на парцала го прониза като нож.
5
Копт — член на Коптската християнска църква, която съществува и до днес в Северна Африка и за която се смята, че е запазила в най-чист вид идеите на ранните християни. — Б.пр.