— Виждаш ли докъде я докара, бе мърморко — обърна се той към Лазар. — Не знаеш ли колко гаден става Стефан, като ни се ядоса?
— Божичко, Васили — изстена с престорен ужас Лазар и се отпусна на стола си. — Защо не го подканиш веднага да ни накълца на парчета?
— Наистина ли съм те ядосал, приятелю? — обърна се Васили към Стефан, вперил в него невинен светлосин поглед.
— Ти направи каквото можеше — отговори му загадъчно Стефан. — Но нали знаеш, че обикновено не се вслушвам в рева на млади магарета?
— Зная какво искаш да кажеш и признавам, че добре си ме разбрал — наежи се Васили.
— Ей, вие двамата, ако не си затворите устата, ще изтървете цялото шоу.
Васили погледна към естрадата и се наведе напред. Само след миг дребните закачки бяха забравени. Гръмогласната сбирщина в кръчмата избухна в див възторг, а Лазар впери в сцената отначало недоверчив, а после възхитен поглед. Сега и той не можеше да откъсне от нея очи. За разлика от него, щом почна танцът, Стефан свъси чело. Беше очаквал всичко друго, само не и това. Не беше и сънувал, че ще види танцьорка, която ще пожелае само за себе си.
4
Този вавилонски ангел притежаваше тяло с идеални пропорции и беше неизказано нежен. Както всички мъже в кръчмата, и Стефан затаи дъх, омагьосан, неспособен да откъсне от нея очи. Този танц имаше една-единствена цел — да събуди чувствеността. Но в движенията на девойката имаше грация, която му придаваше невинност. Може би тя се бранеше по този начин от сбирщината мъже, на които предлагаше танца си. Но за Стефан беше вече твърде късно. Беше срещнал жена, способна да подлуди мъжа, събуждайки у него противоречиви чувства — луда страст, но и безмерно желание да я закриля. В момента изпитваше само страст.
Беше се запитал в какъв ли костюм ще се появи танцьорката и реши, че сигурно няма да използва рискованата прозрачност, от която не се бояха в харемите. Там жените бяха наложници или робини, танцуваха, за да се харесат на господаря си, да привлекат, сред толкова жени в харема, неговото внимание. Но тук беше Америка, където жените много внимават крайниците им да са скрити — почтените жени, разбира се. Тази тук беше проститутка, която танцуваше само пред мъжка публика, беше й позволено да открие поне ръцете и част от краката. Танцът изискваше да пооголи и корема. Оказа се, че не е познал.
Шалварите на танцьорката започваха малко под пъпа, плътно прилепнали към ханша и бедрата, но оттам падаха, вече широки и леки, чак до глезените, към които ги пристягаше тясна лентичка. Платът, с цвят на лавандула, не беше прозрачен, но толкова тънък, че при някои движения прилепваше плътно към тялото и очертаваше нежните му форми. Елекът от същия плат беше къс, но не толкова, колкото би желала публиката, защото стигаше до коланчето на шалварите. Дългите буфан-ръкави бяха пристегнати на китките. Елекът очертаваше стройните й гърди, но надолу падаше свободно, за да следва лесно движенията на тялото й. Целият костюм беше обсипан със сребърни парички които блещукаха на светлината на свещите. Безброй гривни по ръцете и глезените й звънтяха в ритъма на танца и доказваха, че тази жена го владее в съвършенство. Впрочем това стана ясно още в мига, в който тя се появи на сцената.
До кръста косата й беше покрита с шал от същата лилава материя, но косата й беше по-дълга от шала и абаносово-черните масури, свободно разпилени по крехките й рамене, ту политаха, ту се отпускаха в ритъма на танца. Късо було закриваше лицето й до очите, издължени като на ориенталка. Стефан, който я наблюдаваше внимателно, бързо разбра, че това впечатление е постигнато с туш. За това допринасяше и начинът по който държеше погледа си сведен, сякаш не искаше мъжете в кръчмата да виждат лицето й. Оголени бяха само босите й нозе и няколко сантиметра около пъпа. Но дори тях мъжете зърваха само от време на време, когато се изправяше за един къс миг, при бавните вълнообразни движения на корема.
Дано Васили се задоволи с тази кратка, възбуждаща гледка на голия пъп — мислеше си Стефан, — защото повече нямаше да види. Поне не тази вечер. Чудеше се как ли ще го възпре да направи онова, което се бе зарекъл. В такава ситуация най-доброто е откровеният разговор — реши той — и го подхвана, веднага щом девойката завърши танца си й изчезна през черната врата до сцената.
— Ти свали напоследък толкова фусти, че тази ще трябва да ми я отстъпиш.
— Ами, ще има да чакаш! Лазаре, чу ли го? — огледа се смаяно златокосият Васили. Иска да ми свие тая женска из под носа.
— Тя още не ти е в ръцете — заяви Лазар. — Пък и прав е, ти напоследък наистина не се лишаваш от нищо, приятелю. И много-много не подбираш. Стефан е къде-къде по-придирчив от тебе.