Всъщност миришеше повече на сапунена луга, отколкото на застояла бира. Някой беше отместил масите, беше вдигнал върху тях столовете с преобърнати надолу седалки и беше измил пода, по който още личаха мокри петна. Кръчмата беше толкова чиста, колкото изобщо можеше да бъде. Тъй че погнусата на Васили идваше само от собственото му настроение. Неочакваното посрещане беше отприщило навика му да се подиграва.
Уилбърт Добс, който в този миг се оплакваше гръмогласно от закъснението на закуската си, сам им посочи верния път — тясна стълба водеше нагоре към още по-тесен коридор. Гласът му беше не като на болен, а по-скоро като на ядосан и гладен възрастен мъж.
За Лазар и този епизод беше ужасно интересен, навярно защото Васили го възприемаше съвсем иначе.
— Дали нашият малък зеленоок дракон не е мързеливата глупачка, която вика? — предположи Лазар на висок глас, готов да се разсмее.
— Глупачка, може би, но защо мързелива? — възрази Серж. — Мен ако питаш, жената се претрепва от работа. И, както я гледам, вече е с единия крак в гроба.
Серж беше формулирал очевидното още по-безмилостно от Васили и Стефан отново усети угризения на съвестта. Биваше ли да е толкова жесток с нея! Жената наистина беше капнала от работа. По-скоро това, а не случилото, се миналата вечер, беше главната причина за лошото посрещане. Не, наистина не биваше да я изкарват от търпение.
— На какво прилича това? — възкликна нетърпеливо Васили. — Тази безсрамна повлекана не заслужава да се занимаваме с нея, най-малко сега, когато може всеки момент да разберем къде е принцесата.
— Или да не научим нищо — отвърна Серж, въпреки че веднага протегна ръка към дръжката на вратата. — С удоволствие бих отложил поредното „не“, поне за известно време — каза той.
— Таня, да те вземат дяволите дано! — чуха четиримата, още преди да са отворили вратата. — Този път с какво ще се оправдаваш?
Думите замръзнаха на устата му, когато видя четирима мъже да прекрачват един след друг прага на малката стая. Спалнята беше толкова тясна, че с мъка се сместиха всички. Уилбърт Добс се изправи рязко в леглото, нещо доста трудно за подпухналото му тяло.
— Хей! Какво значи това? Как влязохте тука? — изпелтечи той. — Тонът, с който им заговори, беше все пак доста различен от този, с който разговаряше с Таня. В него прозвуча даже нещо като уважение. Скъпите дрехи и държането на тези мъже му подсказваха, че няма работа с равни. — Таня добре знае, че не желая да приемам посетители.
— Ако имате предвид момичето долу, то не е виновно. Направи каквото и беше по силите, за да ни отпрати — обади се Лазар.
— Значи не се е постарала достатъчно — изръмжа пренебрежително Добс. — Както и да е, но сега ще е най-добре да се изслушаме. Въпреки че изобщо не ми е ясно какво могат да искат от мен такива изискани господа.
— Това, което ни интересува, е свързано с покойната ви съпруга — отговори Лазар.
— С кой, с Айрис ли? Да не би да е наследила нещо от префиненото си семейство? То се отказа от нея, след като Айрис се омъжи за мен.
Добс се разсмя при мисълта, че отдавнашната му грешка може след толкова време най-сетне да се оправдае. Защото Айрис се бе омъжила за него в пристъп на отчаяние. Беше забременяла от богатия си любовник, а той я беше напуснал. Тогава Добс си каза, че тя може да издигне престижа на кръчмичката, която беше купил наскоро в Натчез. Реши да не изтървава шанса, предложи й брак. Но тя толкова бързо се декласира, така се отпусна, че женитбата не му донесе никаква полза. От сключената сделка загубиха и двамата. И сега надеждата му за закъсняло наследство в миг угасна.
— Не знаем нищо за семейството на вашата съпруга, господин Добс — каза мъжът, който заговори пръв. — Интересува ни жената, с която вашата съпруга е напуснала преди двайсетина години Ню Орлиънс.
— Лудата чужденка?
— Значи, вашата съпруга ви е разказвала за нея? — попита Лазар.
— Нали я видях и аз, когато си върнах Айрис.
Не му беше никак приятно да му напомнят за онези времена. Тогава жена му избяга от него. Върна се в къщи, в Ню Орлиънс, да моли семейството си да я приеме. Оказа се — напразно. Тогава имаше право да й извади душата от бой, макар че тя се върна при него. Но Айрис се върна с някаква чужденка, която не след дълго почина от треска. И им остави бебето. Тогава беше ужасно ядосан, че поне известно време няма да може да бие Айрис. Трябваше да е здрава и читава, за да се грижи за детето. Това надделя над жаждата му за мъст, защото веднага реши да задържат детето. След някоя и друга година щеше да е слугиня като всички други, пък и го бяха получили даром.