Другите мъже не бяха и на половината толкова опасни, колкото двамата й познайници от снощи. Единият беше висок и строен, с тъмнокестенява коса и сини очи, които я мереха сега от глава до пети. Той сякаш знаеше, че е скрила нещо, което бе решил на всяка цена да разбере. Таня не беше свикнала с толкова откровено любопитство. Другият мъж беше малко по-нисък и набит. Имаше черна коса и очи, но много светла кожа. Таня беше готова да се обзаложи, че в тъмните му очи чете симпатия и мълчаливото му състрадание й помогна, колкото и да й беше трудно, да стои изправена като свещ, силно стиснала устни.
Когато и последният мъж слезе по стълбата, тя изтича като вихрушка покрай четиримата с молба към Бога никога вече да не й минават пътя. Не подозираше, че четири чифта очи я наблюдават внимателно, докато качва бързо стълбите, нито видя как на един от мъжете му заповядаха с кимване да я последва. Таня нахлу в стаята на Добс и тръшна облекчено с крак вратата зад себе си.
7
— Добс й каза, че нашите въпроси нямали нищо общо с нея — докладва Лазар. Беше се качил горе да подслушва на вратата на Добс, а после отново беше слязъл. — Много настоя, ако се появим отново, да бяга надалече от нас — добави Лазар.
— Друго?
— Нищо важно. Повечето време се оплакваше, че му е забавила много закуската. Обсипа я с упреци. Тя наистина върти тук цялата работа и то почти без помощници.
— Една причина да не иска да я загуби — изкоментира Серж.
— Възможно. Но той не подозира какво искаме от нея — намеси се Стефан.
— Смяташ ли, че тя ще се забави горе? — попита той Лазар.
— Едва ли. Добс се държи отвратително с нея, непрекъснато й намира кусури. На нейно място не бих останал миг повече от необходимото.
Лазар още не беше довършил, когато чуха как горе се затваря врата. Миг по-късно момичето заслиза по стълбата, толкова пъргаво, че човек наистина можеше да се усъмни, дали изразът на изтощение, изписан на лицето й, не лъже. Като видя мъжете, Таня се вцепени, а после сложи ръка на дръжката на ножа, без да я е грижа, че с това издава страха си.
Стефан едва не се разсмя. Тази жена не разбираше ли колко слабо е нейното оръжие срещу четирима мъже, обучавани от най-ранна възраст на ръкопашен бой срещу други мъже. Нямаше намерение да й отнема чувството на сигурност, което очевидно й даваше този нож. Забавно му беше все пак да наблюдава жена, която си дава вид, че може да се справи и с четиримата.
— Вратата ли не можахте да намерите? — изгледа тя убийствено Стефан.
Той не обърна внимание на опита й да го провокира.
— Трябва да поговорим с вас, госпожице.
— Доколкото разбрах, имахте да уреждате нещо с Добс. Вече го направихте, нали?
— Да, но не сме доволни.
Тя вдигна високо тънките си вежди.
— Да не мислите случайно, че ме е грижа дали сте доволни.
Лазар за малко не се задави от смях. Васили изръмжа нещо, издаващо отвращение, но, слава Богу, не отвори уста. Стефан се притесни, защото, — тя може би не го съзнаваше, но думите й бяха двусмислени. Не се издаде, само смръщи чело.
— Имаме няколко въпроса…
— Нямам време…
— … на които трябва да отговорите.
— Току-що ви обясних…
Опитът на Таня да потрети отказа си беше посрещнат от гневните крясъци от няколко гърла.
— Престанете, госпожице. Извиняваме се за снощи. Извиняваме се и за грубия тон, с който разговаряхме с вас. Но сега настояваме да ни помогнете.
Извинение, изревано по този начин, не струваше според нея, пукната пара. Докато мъжът по име Стефан и натрапваше това извинение, другите трима се мотаеха безцелно из стаята. Изглежда, изобщо не ги интересуваше какво й говори Стефан, нито как, а Таня се беше надявала в думите му да прозвучи нещо като колективно извинение. Изглежда, грешеше. Онова, което й се стори безцелно сноване из стаята, беше всъщност добре замислена маневра, за да й попречат да излезе. Дори набитият с черните очи стоеше сега съвсем близо до нея, откъм стълбата, за да не може да се върне отново горе.