Със слабата надежда неясните спомени на Русо да не са го излъгали, трябваше да се върнат с парахода в Ню Орлиънс и да продължат нагоре по Мисисипи до стария град Натчез. Нищо друго не им оставаше. През всичките тези години Татяна Яначек е чакала да я върнат най-сетне у дома й, за да заеме в Кардиния мястото, което и се полага. Трябваше на всяка цена да я открият, колкото и дълго да се наложи да я търсят.
Сега всеки от тях вече си даваше сметка, че мисията им може и да се провали, но докато новият крал на Кардиния не загубеше търпение и не се откажеше от търсенето, нямаше да го стори и никой от тях.
Поне така мислеха, преди да се срещнат със сестрата на госпожа Русо. Онова, което чуха таза сутрин в плантацията в южната част на града, беше най-силното разочарование за цялото им пътуване. Разказът на тази жена беше просто невероятен.
Сега Лазар настояваше решително, незабавно да напуснат страната и да разкажат в къщи за трагедията, сполетяла малката Яначек. Серж предлагаше да намерят някое момиче, което да заеме мястото на Татяна, да изберат за краля жена, която да е повече по вкуса му, отколкото би могла да бъде принцесата. Пречеше само това, че принцесата имаше белег, по който трябваше да я познаят. Този белег Сандор го беше направил лично върху тялото на бебето.
Двамата братовчеди Стефан и Васили бяха все така категорични, че са длъжни да проследят всяка диря, колкото и слаба да е тя. Готови бяха да търсят, докато не останеше местенце, където да не са били. Никой не можеше да каже колко месеца още можеше да им струва подобна лудост. При това единствената брънка, за която можеха да се заловят, беше името на единствения човек, който може да беше видял баронесата още жива.
Беше истински шок за всички, когато чуха, че Томилова е умряла малко след пристигането си в Америка. Тя се бе подчинила на заповедта да търси само в краен случай контакт със Сандор. По начало между тях не биваше да има никаква връзка, защото Стамболови биха могли да я открият. Не биваше да оставя следа, която да може да ги доведе до принцесата. Но нима скорошната смърт на баронесата не е била извънреден случай? Кой би могъл да предположи, че тя ще умре, още по-лошо, ще умре преди детето да е в състояние само да се грижи за себе си, или поне на възраст да знае към кого да се обърне в случай на нужда.
Ако можеше да се вярва на сестрата на Русо, беше се случило следното. Баронесата и детето, което смятали за нейно, останали само два дена при госпожа Русо. Томилова не се чувствала добре, още не се била възстановила след треската, от която се заразила на път за Америка. Болестта трябва да е била причина и за странните й халюцинации. Понякога крещяла, че я преследват, друг път бълнувала, че е в разкошен палат. Говорела нещо и за цяло състояние в скъпоценни камъни, което й откраднали още първата нощ след пристигането й в града. Баронесата изпаднала в истерия, когато чула за жълтата треска, върлуваща тогава в Ню Орлиънс и покосяваща безпощадно. Настояла още същия ден да отпътува.
— Дамата не искаше и да чуе доводите на сестра ми — разказваше им тази носителка на лоши новини. — Тя си стегна багажа, за да напусне града. Но когато ни каза с кого има намерение да тръгне и закъде, положихме всички усилия, за да я спрем. Жената, която беше избрала за своя спътница, беше забъркана в долнопробен скандал, беше се омъжила за някакъв нехранимайко. Но баронесата пренебрегна всички предупреждения, дори това, че местността, която й предстоеше да прекоси, е най-опасната в цялата страна. Беше станала толкова странна и своенравна, че предположихме нов пристъп на болестта. Искахме дори да оставим детето при нас, за да бъде и баронесата по-спокойна, но тя не желаеше и да чуе. Тъй че не бях изненадана, когато след по-малко от седмица ни донесоха трупа й, за да я погребем както подобава. Визитната картичка на сестра ми било единственото, което намерили в чантичката й. Тя лежала в канавката край пътя, покрита криво-ляво с камъни и пръст. По всяка вероятност онази жена на име Добс поне се е опитала да я погребе.