Рон изпълни всички нейни условия. Никога не й го каза, но тя бе съвсем сигурна, че кредиторите му го притискат. Един отчаян човек няма друг избор, освен да приеме поставените му условия. И в деня, в който напусна болницата, Ардън се чувстваше омърсена, използвана, ала свободна и не съжаляваше за решението си. Парите за деветмесечния й труд щяха да й позволят да се грижи по-добре за Джоуи.
Но сега, почти две години по-късно, решението да роди дете от непознат събуждаше у нея противоречиви чувства. Когато тя роди момченце, мечтата на семейство Макаслин се изпълни. Детето обогати техния живот и даде на Дрю опора, когато целият свят се разпадна. Не би ли трябвало дори само това да освободи Ардън от всякакво чувство за вина? Защо продължаваше да се обвинява? Във всеки случай, сега бе твърде късно да се променя историята.
Не бе помръднала, докато си спомняше събитията, които най-накрая я бяха довели на този прекрасен остров. Сега стана и опъна схванатите си от дългото седене мускули. Прекара една спокойна вечер в стаята си, писа малко и най-вече размишлява кога да разкрие на Дрю Макаслин коя е и как да го помоли да й разреши да види сина си.
— Здрасти! — Дрю дотича до края на корта и погледна нагоре към обичайната й маса. — Изглеждаш свежа като краставичка.
— А ти изглеждаш разгорещен, сякаш идваш от ада.
Той се засмя изненадано.
— Точно така се чувствам. Гари ми вади душата за парите, които му плащам.
— Добре си ги изкарва… — Ардън бе наблюдавала последните два гейма от напрегнатия мач, а Дрю бе играл с пълните си възможности, каквито са били преди скръбта и алкохолът да го съсипят.
Той изглеждаше доволен, че бе забелязала.
— Е, да, успях да направя някой и друг добър удар — призна скромно. — Отварям си апетит за обеда.
— Не бързай заради мен. Приятно ми е да гледам.
Дрю й се поклони, изтича обратно на корта и извика на изтощения Гари, че почивката е свършила. Следващия гейм не пропусна нито една точка. Но при следващия сервис Гари си отмъсти. Няколко пъти играта се изравняваше, докато накрая Дрю взе две точки подред и спечели.
Без да обръща внимание на ободряващите го момичета, които отново се бяха събрали като пъстри пеперуди до оградата, той комично се довлече до стената и вдигна поглед към Ардън:
— Не би ли трябвало матадорът да подхвърли на дамата си ухото или опашката на бика, за да посвети победата си на нея?
— Мисля, че да — засмя се тя. — Обаче, моля те, не режи ухото на Гари!
— Нямам какво да ти хвърля, освен топката за тенис. Или може би една потна кърпа?
— Предпочитам топката…
Дрю й я подхвърли, а Ардън ловко я хвана и царствено кимна.
— Поръчай ми четири чаши вода и след минутка съм твой.
Тя го гледаше, докато той преметна сака си през рамо и изчезна към съблекалните. Преди да се скрие зад тежката метална врата, й махна.
Дали някога се бе замислял за жената, която бе родила детето му, зачуди се Ардън, докато поръчваше неговата вода и още една чаша чай с лед за себе си. Дали някога му бе идвало наум как се бе чувствала тя, когато бе носила част от него в тялото си? Интимност без интимност…
В деня, в който Рон реши, че е в състояние да бъде оплодена — бе мерил температурата й няколко дни подред, — той й нареди да дойде в кабинета му след работно време. Гола и уязвима, легна на гинекологичния стол с вдигнати на стойките крака, а Рон вкара в утробата й замразената семенна течност. Ако имаха късмет, резултатите щяха да са положителни.
— Сякаш не се вълнуваш повече, отколкото от всекидневните неща — забеляза той, надвесен над нея.
— Просто побързай и свършвай по-скоро — отговори Ардън уморено. Плоските му шеги вече не й действаха.
— Не си ли поне малко любопитна? Не ти ли е интересно как изглежда, кой е? Трябва да призная, че е доста красив мъж. Не би ли искала поне малко да се възбудиш преди това, за да е някак по-официално? — Ръката му болезнено замачка гърдите й. — Бих могъл да ти услужа. Всички са си отишли.
Тя го плесна през ръката и Рон се засмя жестоко. Наистина ли мислеше, че лигавата му угодническа усмивка би я хвърлила в огъня на страстта? По бузата й се изтърколи самотна сълза и Ардън отвърна поглед.
— Свършвай, моля те…
— Утре ще го направим пак — обяви той, когато тя седна.
— Утре ли?
— И вдругиден. През трите дни на овулацията… — Надвеси се над масата и я потупа по бедрото. — А после ще седим и ще чакаме.
Тя се молеше да е забременяла от първия опит. Не би могла да го понесе и следващия месец. Молбите й бяха чути. След шест седмици Рон бе сигурен, че е бременна. Веднага съобщи радостната новина на семейството и каза на Ардън, че двамата са във възторг.