Пред огледалото в стаята си бе решила, че изглежда елегантна. Елегантна и шик. Защо сега имаше чувството, че се бе облякла предизвикателно?
Защото очите на Дрю, след като дълго я оглеждаха с очевидно одобрение, я накараха да се чувства съблазнителна. Тя знаеше, че той ще забележи извивката на гърдите й. Никога не бе мислила, че е чувствена, но сега, когато лазурносините му очи се плъзгаха по тялото й, усещаше как всичките й сетива полудяват.
— Може би трябва да започнем с обеда и да продължим оттам нататък — подхвърли Дрю, когато очите му най-после се върнаха към нейните.
— Добре…
ТРЕТА ГЛАВА
Дрю я заведе в един от ресторантите в курорта. С почтителност като към кралски особи управителят ги настани на маса с изглед към океана. Въпреки че повечето посетители бяха във всекидневно облекло, от цялата обстановка лъхаше на елегантност — тапети в зелено и розово, черни лакирани столове и навсякъде вази със свежи цветя.
— Коктейли, господине? — попита сервитьорът.
— Ардън?
— Доматен сок, моля.
— Перие и сода — поръча за себе си Дрю. Сервитьорът кимна мълчаливо и се отдалечи.
Дрю посегна към франзелата, раздели я на две и й подаде половината.
— Заради мен ли поръча това? — попита остро.
— Какво? — настръхна тя. — Питието ли?
— Това „питие“ всъщност не е никакво питие. Ако искаш нещо друго, поръчай си. — Приличаше на свита пружина, която всеки момент ще отскочи. — Обещавам, че няма да го грабна от теб и да го изкъркам. Вече съм преминал етапа, когато се разтрепервах за една чаша… — Сякаш за да докаже думите си, той се зае с необичайно старание да маже с масло своята половина от франзелата.
Ардън остави хляба в чинията си и скръсти ръце в скута си.
— Аз си поръчвам онова, което искам, господин Макаслин! — Студеният й тон го накара да вдигне глава. — Всеки, който те познава, знае, че си имал проблеми с алкохола. Но, моля те, не мисли, че съм някаква мисионерка, която си е поставила за цел да те спаси от изкушението. Ако не мислех, че си преминал етапа, в който си се разтрепервал за една чаша, изобщо нямаше да съм тук с теб.
— Ядосах те.
— Да, ядоса ме. И ще ти бъда благодарна, ако никога повече не се опитваш да мислиш вместо мен.
Келнерът донесе напитките и остави менютата пред тях. Ардън погледна през масата към Дрю. Бе обидена и не се опитваше да го крие.
— Извинявай — обади се той, когато сервитьорът се оттегли. — Много съм чувствителен към критика, въпреки че напоследък напълно си я заслужавам. Станал съм доста мнителен и виждам обиди там, където ги няма.
Тя заразглежда сребърните прибори и се наруга наум, задето бе толкова заядлива. Какво искаше, да спечели приятелството му, или да го отблъсне? Когато вдигна зелените си очи, погледът им бе чувствително смекчен.
— Аз също искам да ти се извиня. Години наред позволявах на моя съпруг да мисли и говори вместо мен. Струва ми се, че и двамата засегнахме болните си места. — Дипломатично се усмихна и вдигна чашата си. — Освен това наистина обичам доматен сок…
Дрю се засмя, вдигна своята чаша и се чукна:
— За най-прекрасната дама на острова! Отсега нататък ще приемам за чиста монета всичко, което кажеш или направиш.
Ардън би предпочела да беше вдигнал друга наздравица, която нямаше толкова общо с честността, ала отвърна на усмивката му.
— Какво искаш за обед? — Той отвори кожената папка с менюто.
— Предложи нещо.
— Черен дроб?
Тя избухна в смях.
— Това е единственото нещо, което не бих яла, както и да е приготвено.
Усмивката му бе широка и чудесна.
— Добре. Аз също не мога да го понасям. Мисля, че нашето приятелство е предопределено.
Докато разглеждаше менюто, Ардън не можеше да не помисли, че и Мат ще мрази черния дроб.
Тя си поръча салата от скариди, която й бе сервирана в черупка от пресен кокосов орех, украсена с авокадо и орхидеи. Беше почти прекалено красиво, за да се яде. Дрю си взе филе миньон със зелена салата. По време на обеда се опознаваха. Ардън в отговор на въпроса му разказа, че родителите й са починали, че майка й е умряла, докато тя е следвала литература, а баща й е починал от удар няколко години по-късно. Не се впусна в подробности, особено за работата на баща си като гинеколог.
Дрю бе израснал в Орегон, където все още живееше майка му. Баща му бе починал преди няколко години. Дрю бе започнал да играе тенис в прогимназията.
— Тогава малко държавни училища имаха школи по тенис. Когато треньорът видя, че тенисът ми се удава, ме покани в новия отбор, който създаваше. Аз всъщност предпочитах баскетбола, но той продължи да настоява и накрая се предадох. Скоро се амбицирах да играя все по-добре. Докато постъпих в гимназията, вече печелех местните турнири.