Вместо да насочи мислите си далеч от него, тя прекара цялата вечер в чудене къде и с кого вечеря той. Дали си беше у дома с Мат? С някой приятел? С друга жена? Съмняваше се, че е последното. Когато бяха заедно, Ардън привличаше цялото му внимание.
— Може би прекалено много бързам, обсебвам времето ти за почивка, нахлувам в чужда територия? — попита я той, когато тя отклони поканата му за вечеря. Въпросът бе зададен с безгрижен тон, но от леко смръщените му вежди Ардън разбра, че говори сериозно.
— Не, Дрю, нищо такова. Още в деня, когато се запознахме, ти казах, че няма никой, с когото трябва да се съобразявам. Просто ми се струва, че може би имаме нужда една вечер да си починем един от друг. И аз не искам да обсебвам времето ти. И наистина имам работа.
Той прие отказа й, макар и недоверчиво и неохотно.
Тя бе ужасена от всичко, което ставаше с нея всеки път, когато бяха заедно. Играеше си с огъня и го знаеше, ала часовете, през които не беше с него, бяха станали безцветни и монотонни. Дрю никога не я бе целунал, освен веднъж, когато й подари гирляндата от цветя. Не я докосваше извън обичайното кавалерство. И все пак я караше да се чувства лекомислена, млада и красива. Всички тия емоции бяха симптоми на влюбване. А то просто не можеше да стане. Ардън бе дошла на Мауи, за да види сина си. Това бе основната й цел, а Дрю Макаслин бе само средство за постигането й.
И въпреки това…
На сутринта след вечерта, когато не се срещнаха, тя се насочи към кортовете, кълнейки се пред себе си, че отива там, не за да го види. Той можеше дори и да не играе.
Когато я забеляза, пиеше лимонада. Хвърли шишето на Гари и се затича към нея.
— Здрасти! Щях да ти се обадя по-късно. Ще вечеряме ли днес заедно? Моля те…
— Да.
Припряната му покана и спонтанното й съгласие изненадаха и зарадваха и двамата. Засмяха се — тихо, стеснително, като през цялото време се изпиваха един друг с поглед.
— Ще те взема в седем и половина.
— Добре…
— Ще гледаш ли мача?
— За малко, а после трябва да се върна в стаята си, за да поработя.
— А аз обещах на Мат да си поиграя с него на плажа.
Винаги, когато Дрю споменеше името на момчето, сърцето й подскачаше от нетърпение.
— Надявам се, че не те отнемам прекалено много от него?
— Вечер не излизам, преди да си е легнал. Не му липсвам. А всяка сутрин, когато стане, вижда, че аз още спя.
— И Джоуи правеше така — засмя се Ардън. — Идваше в спалнята, отваряше ми очите и ме питаше дали съм се събудила.
— Аз пък мислех, че само Мат знае този номер! — Отново се засмяха заедно. После той забеляза: — Губя темпо. Трябва да се върна на корта, но довечера ще се видим.
— Играй добре.
— Опитвам се.
— И успяваш.
Дрю й намигна и отиде при търпеливия Гари, който не си губеше времето, а флиртуваше с ятото техни зрителки. Ардън се зачуди дали и тя не изглежда като една от тях, когато някой ги гледа отстрани двамата с Дрю. Изведнъж й стана неприятно. Беше ли наистина просто една от почитателките му?
Когато Дрю почука на вратата й, не бе съвсем готова. Освен подсъзнателните мисли за него през целия следобед, внезапно й дойде вдъхновение и работи като бясна върху един от очерците си. Едва й стигна времето да се изкъпе, преди да е пристигнал.
Втурна се към вратата, като още си закопчаваше ципа.
— Извинявай! — кимна задъхано.
Той се бе облегнал лениво на вратата, сякаш не го бе накарала да чака цяла минута. Огледа пламналите й бузи, краката по чорапи и се усмихна:
— Чакането си струваше.
— Влез. Само да си сложа бижутата и обувките, и съм готова. Направи ли резервация? Надявам се да не пропуснем…
— Ардън — прекъсна я Дрю, затвори вратата след себе си и я хвана за раменете, — не се притеснявай. Имаме време.
— Добре… — Тя пое дълбоко въздух. — Няма да бързам.
— Хубаво… — Той се засмя и я пусна. Огледа стаята и накрая спря погледа си върху нея, докато си обуваше сандалите. Бе се подпряла с една ръка на стената и повдигнала единия си крак, за да закопчае каишката. Движението й бе грациозно, женствено и несъзнателно предизвикателно.
Плъзна поглед по дългия й строен крак. Мускулите бяха меко очертани и идеално биха паснали в ръката му. Зърна нежната като паяжина дантела по ръба на комбинезона й и се усмихна на нейната женственост. И не можеше да не забележи как натежаха гърдите й, когато се наведе напред. Деколтето на роклята й разкри сенчестата долина между тях. Той наум постави устните си там и ги притисна към двете страни. После заповяда на непокорните си очи да се обърнат към нещо по-безопасно.