Косата й винаги му се бе струвала мека и приятна за пипане, дори когато бе вързана назад. Тази вечер я бе разпуснала и пръстите го сърбяха да се заровят в нея, да опитат дали тъмните кичури бяха толкова копринени, колкото изглеждаха. И не само те.
— Готово! — рече Ардън, отблъсна се от стената и се насочи към дългата ниска масичка срещу огромното легло. Дрю не си бе позволявал да мисли за леглото, да си представя как пленителното тяло, което разглеждаше толкова отблизо, лежи голо на него. — Остават бижутата.
Роклята й без ръкави бе от някаква мека материя, която прилепваше към приятно закръглените й, ала стройни бедра. Всичко, което носеше, изглеждаше великолепно на нея, независимо дали бе официално или ежедневно. Той си каза, че би могла дори на джинси и тениска да придаде вид на висша мода. Би изглеждала страхотно и без нищо…
По дяволите! Мислеше за нещо, за което си бе обещал да не мисли.
Пръстите й закачиха обиците на ушите, които сега си представяше как ще докосне с език. Сърцето му заблъска бясно, когато тя вдигна ръце да си сложи тънка златна верижка и гърдите й се разлюляха под роклята.
— Дай да ти помогна — предложи Дрю несигурно и дойде зад нея. За миг, преди да поеме краищата на верижката от нея, очите им се срещнаха в огледалото. Ръцете й бяха все още вдигнати, цялата й поза и чувствена, и уязвима.
Ардън бавно отпусна ръце, а той закопча верижката. Когато свърши, тя побърза да се отдръпне.
— Чакай… — внимателно я задържа Дрю. — Ципът ти е заял.
— О — едва успя да произнесе Ардън.
Подлудяващо бавно той смъкна ципа. Тя усети студения въздух върху пламналия си гръб. Стоеше неподвижно, без да смее да се помръдне и го остави да свали ципа чак до кръста й. Очите му също така бавно го проследиха. Голата гладка кожа, която се откри, издаваше, че под роклята няма сутиен.
Очите му отново срещнаха нейните в огледалото. Бяха тъмни и горещи като син пламък. А нейните блестяха от желание.
Напрегнатото му тяло излъчваше сексуални послания. Ардън знаеше, че ако отстъпи макар и милиметър назад и се допре до него, ще усети страстта му. Съмняваше се дали ще стигнат до вечерята. Решението зависеше от нея.
Но изобщо не можеше да става въпрос да легне с Дрю. Би било лудост да усложни и без това обърканата ситуация. А и тайно се страхуваше, че може да се разочарова. Или, още по-лошо, можеше разочарованият да е той. Още не можеше да се отърси от суровите нападки на Рон към нейната сексуалност.
Най-добре беше нещата да си останат такива, каквито бяха. Приятелски. Не беше ли възможно мъж и жена да бъдат само платонически приятели? Не искаше ли тя именно това от Дрю Макаслин още от самото начало?
Мъдро, благоразумно, страхливо Ардън наведе глава и почти незабележимо я поклати. Той разбра и вдигна ципа.
— Беше се закачил един конец. Вече го оправих.
— Благодаря — отвърна тя и направи крачка назад.
Нямаше да се отърве така лесно.
— Ардън?
Тя взе чантичката си и чак тогава се обърна към него.
— Да?
— Отдавна не ми се е случвало да съм в женска стая, да гледам как се облича жена, която ме интересува. Досега не бях осъзнал колко ми липсва женско присъствие.
Ардън отмести поглед към широкия прозорец, където на фона на мастиленосиньото небе се открояваха силуетите на палмите.
— Да живееш сама си има своите недостатъци и за една жена.
Дрю пристъпи към нея.
— Какви например? — прошепна нетърпеливо.
Това трябваше да спре. И тъкмо тя трябваше да го спре. Вдигна очи към него и се опита да се усмихне закачливо:
— Например няма кой да ти оправи ципа…
Разочарованието му пролича от лекото отпускане на раменете, но той призна поражението си с усмивка, която разреди пращящото напрежение в стаята.
— Виждаш ли? Какво бихте правили без нас всички вие еманципирани жени?
Веселото шеговито настроение продължи и докато караха по тесните планински пътища на Мауи. Местността Каанапали бе един от малкото застроени райони на острова — пълен бе с елегантни хотели, ресторанти и клубове.
Дрю спря пред „Хаят“.
— Била ли си някога тук?
— Не, но ми се искаше да го видя, преди да се върна у дома.
— Подготви се. Не прилича на никой друг хотел в света.
Това веднага се забелязваше. Фоайетата на повечето други хотели имаха тавани. Този нямаше. Таванът му, висок много етажи, бе звездното небе. Фоайето бе оформено във вид на джунгла с тропически дървета и цветя. Когато валеше, илюзията бе пълна. Покритите части бяха украсени с огромни китайски вази, пред които дори мъжът до нея изглеждаше дребен. Безценните килими и ориенталски антики му придаваха вид на палат, без да отнемат от уютната му домашна атмосфера.