Очевидно не. Дори не бе погледнала към корта. Кой знае защо, безразличието й го подразни и това бе съвсем нелогично — единственото, което искаше през годината, изминала от смъртта на Ели, бе да го оставят на мира.
— Хей, Дрю — извика звънлив глас откъм тълпата почитателки, — като свършиш да си играеш с топките си, можеш да си поиграеш с нещо мое!
Двусмислието бе толкова явно и толкова нагло, че кръвта му кипна и когато заби сервиса, топката прелетя като куршум. До края на сета игра все така бясно и Гари успя да спечели само две точки.
— Ако знаех, че едно неприлично предложение от обожателките ти е достатъчно, за да играеш като шампион, още преди седмици щях да ги наемам за по един час — пошегува се Гари и преметна кърпата през врата си.
Дрю вече бе прибрал нещата си в сака, бе сложил ракетата в калъфа и тръгна към стълбите, които водеха до бара над кортовете.
— Сигурен съм, че повечето от тях наистина могат да бъдат наети за по един час.
— Не бъди толкова строг към тях. Все пак са твои почитателки.
— Бих предпочел повече почитатели измежду спортните журналисти и коментатори. А от тях нямам нито един. Всичко, което правят, е да обясняват на света, че съм изхабен. Свършил. Непрекъснато пиян.
— Ти наистина беше непрекъснато пиян…
Дрю спря на стъпалото над Гари и се обърна гневно към него. Ала лицето на приятеля му бе невинно, открито и съвсем искрено. Това, което му каза, беше вярно. Гневът му се стопи.
— Нали? — въздъхна той.
— Но вече не си. Сега си старият Дрю. Страшен удар! Всеки път, когато топката идваше към мен, виждах целия си живот как минава пред очите ми. Добре обмислени маневри и ловка тактика да се възползваш от слабата ми лява страна.
— Мислех, че не си забелязал — усмихна се Дрю.
— Ами, не съм!
Смеейки се дружески, изкачиха последните няколко стъпала. Дрю веднага видя, че жената е още там. По масата бяха разпръснати листове хартия, а пред дясната й ръка стоеше чаша минерална вода. Трескаво пишеше нещо в един жълт бележник.
Трябваше да мине покрай масата й. Оттам беше пътят му за съблекалнята и ако заобиколеше, само би привлякъл внимание към себе си.
Бяха почти до нея, когато тя вдигна очи. Погледна ги несъзнателно, сякаш неволно бяха смутили потока на мислите й. Обаче погледна право към Дрю, право в очите му и от този поглед той примижа и престана да чува бъбренето на Гари.
Очите й веднага се сведоха отново към бележника, но не преди Дрю да забележи, че бяха невероятно зелени и обкръжени от тъмни дълги мигли.
Тогава реши. Щеше да играе на ези-тура със себе си. Ако жената бе още тук, когато той излезеше от съблекалнята, щеше да я заговори. Ако не, нищо не губеше. Всъщност нямаше желание да се запознава с която и да е жена. Просто тази го бе заинтригувала. Ако беше честен пред себе си, трябваше да признае, че основната причина да възбужда любопитството му беше, че тя не проявяваше никакъв интерес към него.
Да, щеше да го остави на шанса. Ако жената беше още там, когато излезеше от съблекалнята, щеше поне да я поздрави. Това нямаше да му навреди.
„Още нещо“, напомни си той. „Не се бави под душа.“
Сърцето на Ардън кънтеше като барабан.
Бяха минали цели пет минути, откак той мина толкова близо, че можеше да го докосне, откак за пръв път видя лицето му на живо, а сърцето й още не можеше да се успокои. Тя изтри потните си длани с отдавна мократа кърпичка, която стискаше в юмрука си. Когато вдигна чашата си с газирана минерална вода, ледът в нея изтрака.
Той я бе погледнал. Очите им се бяха срещнали. За малко, съвсем за малко. И въпреки това сякаш светкавица я ослепи, когато за пръв път видя Дрю Макаслин, след като знаеше как са свързани двамата. Напълно непознати, а с обща тайна, която щяха да споделят цял живот.
Погледна към корта, където той бе играл така блестящо. Преди няколко месеца не знаеше нищо за тениса, особено за професионалния тенис. Сега бе почти специалист. И определено знаеше много за кариерата на Дрю Макаслин.
На корта слязоха четири дами, смешни в скъпите си екипи за тенис и с екстравагантни златни и диамантени бижута. Тя се усмихна снизходително при спомена как Роналд я караше да се включи в секцията по тенис на техния клуб в Лос Анджелис.
— Това не е за мен, Рон. Аз не съм спортен тип.
— Ти предпочиташ по цял ден да си седиш вкъщи и да пишеш своите стихчета, които после заключваш и не даваш на никой да ги погледне. За Бога, Ардън, няма нужда да играеш добре. Не ме интересува дали можеш да играеш тенис или не. Това просто е добре за кариерата ми, да не говорим за ценните връзки, които можеш да завържеш, ако си активен член на клуба. Трябва да се сближиш с жените на другите лекари.