Пресякоха просторното фоайе. Дрю почти не я остави да се зазяпа в луксозните магазини и галерии. Поведе я направо по витата стълба към Лебедовия двор.
— Чувствам се като селянче, попаднало за пръв път в града. Стои ли устата ми отворена?
— Обичам селянчетата — отговори той и я стисна силно през кръста. — А устата ти, както и всичко друго у теб тази вечер, е възхитителна.
Тя бе доволна, че метр д’отела веднага ги отведе до осветената от свещи маса край изкуственото езерце, по чиято повърхност с царствено достойнство се плъзгаха лебеди. Както по-голямата част от ресторанта, и този салон бе на открито. Гледаше към малко езеро с водопад и вулканични скали.
Постоянните клиенти бяха във вечерни облекла и Ардън се радваше, че бе облякла най-официалната си рокля. Дрю сякаш прочете мислите й:
— Не се впечатлявай толкова — прошепна й той иззад менюто. — На закуска е пълно с хора по бански и джапанки.
Тя се отдаде на впечатленията си и почти не забеляза кога Дрю бе повикал сервитьора.
— Искаш ли вино с вечерята?
Спокойно посрещна предизвикателния му поглед:
— Да, благодаря.
Той поръча бутилка скъпо бяло вино. Ардън не показа изненадата си. През цялото време, докато бяха заедно, Дрю не бе пил нищо алкохолно.
— Понякога пия по чаша вино на вечеря — обясни той.
— Не съм питала.
— Вярно е, ала сигурно се чудиш дали ще ми понесе.
— Веднъж те помолих да не мислиш вместо мен. Ти си голямо момче. Би трябвало да знаеш какво ти понася и какво не.
— Не се ли страхуваш, че ще се напия и ще започна да буйствам?
Тя прие предизвикателството. Наведе се към него и прошепна:
— А може би ми се иска да станеш малко по-буен… — След като го каза се сети, че пеперудите имат инстинкт да летят право към пламъка.
Дрю присви прелъстително очи:
— Нямам нужда от нито глътка вино, за да стана съвсем буен.
Ардън спря, преди да си е опърлила крилете:
— Вярвам ти, че няма да го направиш.
Той й разреши да отстъпи. Тонът му говореше, че иска да смени темата.
— Има защо да се безпокоиш. През последната година повече време съм бил пиян, отколкото трезвен. Не вярвам някога да го забравя. — Стисна здраво зъби, сви юмрук и леко удари по масата. — Господи, бих дал всичко, за да върна назад някои от нещата, които съм натворил.
Тя добре разбираше безсилието и чувството на отвращение към самия себе си, които Дрю изпитваше.
— Ние всички правим грешки и после ни се иска да започнем всичко отначало. Но не можем. Трябва да живеем със собствените си решения. Понякога цял живот — добави Ардън тъжно.
Той тихо се засмя:
— Думите ти звучат толкова пораженчески, толкова безнадеждно. Не мислиш ли, че винаги ни се дава още една възможност да оправим нещата?
— Да, слава Богу. Мисля, че имаме още един избор. Или се опитваме да поправим грешките си, или се научаваме да живеем с тях.
— Което значи да се предадеш.
— Да. А ти искаш винаги да печелиш…
— Не можех да живея с помията, която бях създал от собствения си живот. Трябваше да направя нещо.
— Аз също — прошепна тя на себе си.
— Моля?
Трябваше ли да му признае всичко сега? Сега?! Дрю бе започнал темата за грешките и опитите да се поправят. Той го вършеше в собствения си живот. Със сигурност би разбрал желанието й да поправи своите грешки. Нали? Ами ако не я разбереше? Ако се ядосаше и избягаше, ако я оставеше сама и Ардън никога не го видеше отново? Никога нямаше да види и Мат. Не. По-добре да почака, докато зърне поне веднъж сина си. Тогава щеше да признае на Дрю, че тя е майката на Мат. Тогава, не сега. Изправи се на стола и му се усмихна лъчезарно:
— Защо водим този мрачен разговор? Ето, идва виното. Да не се ровим точно сега в грешките от миналото.
Телешкото бе превъзходно, както и останалите блюда. Единствената им бутилка бе наполовина пълна, когато след два часа свършиха вечерята. Сита и доволна, ала въпреки това лека като перце, Ардън сякаш летеше по стъпалата. Бе опиянена, но не от виното, а от романтичната атмосфера и от привличането на мъжа до нея.
В бара един пианист свиреше на малък роял. Океанският бриз разлюляваше листата на дърветата във фоайето и разнасяше аромат на цветя.
Спряха под меката светлина на красива лампа.
— Хареса ли ти вечерята? — попита той и хвана двете й ръце.
— Да… — Тя гледаше косата му и се чудеше какво ли би било да зарови пръсти в нея, обезумяла от страст. Взря се в устните му. Най-еротичната сцена, която бе запомнила от един филм, бяха мъжки устни върху женски гърди в едър план. Живо си спомняше как езикът му нежно обикаляше тъмното зърно и как оставяше влажни следи по гладката кожа. Устните на Дрю събудиха в съзнанието й спомена за тази сцена и цялото й тяло пламна.