— Толкова ми се искаше да те прегърна!
— А на мен толкова ми се искаше да ме прегърнеш…
— Трябваше само да поискаш — прошепна той и зарови лице в косите й. — Ти миришеш толкова хубаво, толкова си красива! Честна дума, представял съм си всеки сантиметър от тялото ти, мечтаел съм да те видя, да те почувствам, да те вкуся.
Една треперлива въздишка отекна в цялото й тяло и тя скри лице в гърдите му. Обви по-здраво ръце около врата му и направи крачка напред. Дрю изохка през зъби и спусна ръка надолу по гърба й.
Бе горещ, много горещ… Ардън усещаше как неговата топлина се просмуква през дрехите им, изгаря тялото й и го разтопява в неговото. Той се притисна още по-силно към нея и тя стреснато извика.
— Извинявай, Ардън. Не исках да съм груб, но ми е толкова хубаво…
— Дрю…
— Искаш ли да спра?
— Дрю… — Отметна глава и погледна смело в лицето му. — Не. — Тя потрепери. — Не. — После, някак отчаяно и като в треска, помоли: — Целуни ме.
Той се наведе към нея със същото отчаяние. Това бе една страстна целувка, един взрив на потискан копнеж и сдържани чувства. Устните му се впиха в нейните почти грубо, ала Ардън прие суровата му ласка, защото никога не се бе чувствала по-жива. Бе като пеперуда, измъкваща се от мрачния пашкул, като затворник на отчаянието и черната мъка, който за пръв път вижда светлината на живота.
Дрю вдигна глава и я погледна със сияещи сини очи. Дишането му бе тежко, накъсано. Като нейното. С усилие на волята обузда страстта си, вдигна ръка, погали нежно долната й устна и се намръщи виновно. Тя се усмихна в знак на прошка.
Когато устните им отново се срещнаха, това бе едва доловимо докосване. Нежната ласка постепенно се превърна в мъчение.
— Дрю — простена Ардън от дъното на душата си.
— Бях груб. Не исках…
— Знам.
— Полудявам от желание за теб.
— Вземи каквото искаш.
В гърдите му се надигна стон на първично удоволствие и отново наведе глава към нея. Разтвори устни. Тя направи същото. Дълго останаха така, наслаждавайки се на очакването, на ускорения си пулс, на желанието си.
След това езикът му се гмурна в устата й, оттегли се и дойде отново — отново и отново, докато й се струваше, че умира. Чувстваше как тялото й разцъфва, разтваря се за любов. Езикът му се втурна около устата й — гъделичкаше я, изучаваше я, вкусваше я с такова умение, че Ардън безсилно се вкопчи в него и когато вече трябваше да се отдръпне, за да си поеме дъх, тихо извика името му.
Ръцете му се спуснаха по тялото й и обхванаха гърдите й. Те почти изскочиха от дълбокото деколте и той ги покри с целувки. Ласките му бяха толкова възбуждащи, че тялото й пламна от сладкото чувство за грях.
Тя бе имала нужда от това през целия си съзнателен живот. Бе имала нужда от един мъж, който да й покаже какво значи да бъде обожавана, обичана заради това, което бе, който да се възхищава на нейната женственост. Преди да срещне Дрю, никога не бе мислила за себе си като за привлекателна жена. От самото начало всеки негов поглед, всеки жест й показваха, че е изключително сексапилна и желана. Той бе откровен с нея от самото начало.
Но Ардън не беше.
Това, което чувстваше сега, бе чисто и честно. Ала щеше ли Дрю да й повярва по-късно? Когато научеше, че тя е майката на Мат, щеше да й се наложи да обяснява толкова много неща. Искаше ли да добави в списъка и прелъстяване? От тази мисъл й стана лошо. Трябваше или незабавно да прекрати всичко, или да си спечели вечното му презрение.
— Дрю — прошепна Ардън в устните му, които се бяха върнали върху нейните.
— Ммм? — Той се бе унесъл в ласките си.
— Дрю — повтори тя по-твърдо и опря ръце на раменете му. — Недей… — Ръката му се плъзгаше под презрамката на роклята й. Ардън изпадна в паника. Ако не го спреше сега, после нямаше да бъде в състояние. Единственият начин бе да го ядоса. — Престани! — Блъсна ръката му и се освободи от прегръдката му.
На лицето му се изписа пълно объркване. Той премигна няколко пъти. Първоначалното му недоумение отстъпи място на гняв.
— Добре — рече напрегнато. — Няма нужда да се отнасяш с мен като с непослушно дете. Но имах причини да мисля, че целувките ми са ти приятни.
Тя избягваше очите му.
— Целувките да, обаче аз не съм някоя от твоите почитателки, които…
— Само така ли го приемаш? — Дрю прекара пръсти през косата си и напразно се опита да си оправи вратовръзката. — Така ли?
Намерението й наистина бе да го ядоса, ала не бе очаквала такъв гняв. Заекна:
— Аз… аз…
— Е, добре, но с какво си по-различна от другите? А? Беше повече от достъпна и заяви, че не си обвързана с никого. Какво трябваше да помисля? Или си по-различна, защото никога не си имала намерение „да стигнеш докрай“? Никакъв секс, само духовна подкрепа за широко рекламираната ми загубена душа? — Беше бесен. — Така ли? С благотворителност ли си се заела?