Ардън усещаше, че трудно удържа собствения си гняв.
— Както ти напомних още първия ден, ти дойде при мен, а не аз при теб. Колкото до „благотворителността“, не ме интересува дали ще се провалиш в ада или ще се напиеш до смърт и ще се спъваш и падаш на всеки корт по света. Честно казано, съмнявам се дали заслужаваш да бъдеш спасяван.
Той не й обръщаше внимание. Наклони глава на една страна, като че ли я виждаше за пръв път:
— А може би в края на краищата не си толкова различна? Почитателките ми искат да спят с една знаменитост, за да повдигнат самочувствието си. А може би и за теб да спиш с мен би укрепило разклатеното ти самочувствие след един провален брак? — Доближи лице на сантиметри от нейното. — Какъв е проблемът? Уплаши ли се?
Тя пламна:
— Самовлюбено магаре! Да не съм ти някоя разгонена парясница! Бях само доволна да се отърва от мъжа, който имах, и много ще си помисля, преди да реша, че искам друг. А ако самочувствието ми беше разклатено, което не е вярно, щеше да ми трябва много повече, отколкото да преспя с един пропил се, пропаднал тенисист, за да си го възстановя. Можеш да запазиш онова, което е в панталоните ти, господин Макаслин. Тридесет и една години съм живяла без него. Мисля, че ще преживея поне още тридесет и една.
Обърна се и се затича по тъмната алея. Дрю я настигна и изръмжа:
— Обърка пътя!
Ардън се опита да се отскубне, но той не я пускаше. Нямаше намерение да се бори с него, затова се остави да я заведе във фоайето, където двамата в напрегнато мълчание изчакаха да докарат колата му. През целия път до хотела й никой не продума нищо.
— Мога да се прибера и сама, благодаря — заяви тя в момента, в който спряха, отвори вратата и се втурна към стаята си, без да се обръща. Дрю не я последва.
Едва когато изля яда си в блъскане на врати и чекмеджета, осъзна какво бе направила. Мат!
Бе провалила всички шансове да види сина си. Обля се в сълзи, повтаряйки си, че това не е защото бе загубила Дрю, а само защото отново бе загубила сина си.
На следващата сутрин очите й бяха подпухнали и пареха. Ардън се претърколи по корем и зарови лице във възглавницата. При второто почукване на вратата изръмжа:
— Няма нужда да чистите!
При третото, по-властно почукване тя се възмути от амбицията на камериерката, ала разбра, че единственият й изход бе да отиде до вратата и да й каже да дойде по-късно.
Измъкна се от леглото и се повлече, подпирайки се на стените, защото очите й бяха залепнали от сълзи. Погледна през шпионката и видя Дрю, който посягаше отново да чука. Този път той се обади:
— Ардън, отвори вратата!
— За нищо на света!
— Значи все пак си будна…
Веселият му тон й харесваше колкото би й харесала клечка, забита под нокътя й.
— Не искам да те виждам!
— Затова пък аз искам да те видя. За да ти се извиня. А сега отвори вратата, иначе целият етаж ще чуе едно такова извинение, което ще ги събуди по-бързо и от най-силното кафе…
Тя прехапа устни и се замисли какъв избор има. Нямаше желание да се среща с него. Снощи я бе обидил и сега не беше готова да му прости. А дори и да беше, знаеше, че изглежда ужасно. Очите й сигурно бяха зачервени и подути, а косата разрошена. Когато все пак се наложеше да се изправи лице в лице срещу него, искаше да е в най-добрата си форма.
От друга страна, съвсем съзнателно го бе ядосала. Никой мъж, колкото и да бе благороден, не би бил във възторг, след като е бил така отблъснат. Цяла нощ се бе самообвинявала, че бе позволила отношенията й с Дрю да провалят шансовете й да види Мат. Накърнената й гордост би била малко наказание за това, нали?
Открехна вратата.
— Не съм облечена.
— Облечена си — възрази той, зърнал яката и ръкава на нощницата й.
— Ако настояваш да се срещнем, ще сляза във фоайето. Почакай ме…
— Нямам време… — Усмивката му бе победоносна. — Хайде, Ардън, пусни ме!
Тя неохотно отвори вратата и мина пред него в стаята. Дрю затвори тихо и лениво я огледа. Голите й крака я караха да се чувства неудобно. Нощницата не беше прозрачна, но й се искаше да стига поне до средата на бедрата. Притеснено скръсти ръце пред гърдите си и се опита да изглежда отегчена.
— Ти беше права. Аз съм едно самовлюбено магаре… — Той мина покрай нея, отиде до прозореца и без разрешение дръпна завесите. Ардън примижа от ослепителната светлина. — Държах се като хлапак. По дяволите — въздъхна и разтърка врата си, — нищо чудно, че според теб те възприемам само като поредната си почитателка. Наистина се отнесох така. И когато ти каза не, аз не знам защо ти наговорих всичките онези неща. Не ги мислех. Не са верни и го знам. Погледна я през рамо и видя, че войнственото й изражение не се бе променило ни най-малко. — Единственото, което мога да кажа за свое оправдание е, че след смъртта на Ели бях обкръжен от жени, които си въобразяваха, че могат да ме излекуват от скръбта. Имах чувството, че виждат себе си като някакви сексуални благодетелки, призвани да ме спасят от саморазрушението. А за тях аз не бях нищо повече от поредната бройка.