Ардън отпусна ръце. И тя бе усетила същото отношение от мъжете след развода си. Приятели на Рон, самите те разведени, бяха започнали да й се обаждат и да й предлагат своята „помощ“. Ардън отказваше, докато най-после се предадоха.
— Както и да е — продължаваше Дрю, — затова още тази сутрин трябваше да те видя. В момента, в който снощи си тръгнах оттук, разбрах, че съм се държал като простак. Трябваше да ме изриташ.
— Помислих си го.
Той се засмя:
— Е, може би нямаше веднага да си променя мнението, но във всеки случай щеше да привлечеш вниманието ми.
Тя също се засмя.
— А сега, когато отново сме приятели — припряно заговори Дрю, — защо не дойдеш с мен в Оаху за няколко дни?
— Какво…
— Чакай малко — протегна той ръце да спре възраженията й. — Без никакви ангажименти. Само за няколко дни. Запазил съм апартамент. Може пък да ти дойде идея за някаква статия. — Това беше слаб довод, ала Дрю се чудеше как да я убеди.
— Но аз не мога просто така да се изнеса оттук. Аз…
— Не ти предлагам да се изнесеш. Вземи само каквото ти трябва. Ще кажем на рецепцията, че няколко дни няма да те има, обаче искаш да запазиш стаята. — Той пристъпи към нея и хвана ръцете й. — Харесва ми как изглеждаш по нощница, както косата ти е разрошена, а бузите зачервени. Имаш най-сладките устни, които някога съм опитвал. И наистина не мога да повярвам, че съм бил такъв глупак, та да позволя нещо толкова хубаво като снощи да свърши така лошо.
— Ти си нахален, знаеш ли? Как имаш очи след всичко, което ми наговори снощи, сега да дойдеш и да ми разправяш колко добре изглеждам, когато аз знам, че на нищо не приличам? — Избухването й го развесели, което я вбеси още повече. — Винаги ли постигаш каквото искаш?
— Аз съм състезател и обичам да печеля… — Страстта в очите му й показваше, че тя е следващата цел. И докато бе занемяла от възхищение, Дрю настоя: — Ела с мен в Хонолулу. Така ще се опознаем по-добре.
Това бе единственото, което искаше, но знаеше, че така само ще си навлече нови неприятности. Пое дълбоко въздух и поклати глава:
— Дрю, не мисля, че…
— Моля ти се. Освен това, така ще можеш да се запознаеш с Мат…
ПЕТА ГЛАВА
Няколко секунди го гледа безмълвно. Всички аргументи, които бе измислила, й се сториха неубедителни. Накрая заекна:
— И… и Мат ли ще идва?
— Да, отивам най-вече заради него. Трябва да го заведа на контролен преглед при детския лекар и да го ваксинират. А и госпожа Лаани онзи ден се оплакваше, че той расте много бързо и вече няма никакви дрехи. Решила е да обиколи пазара.
В главата й настана пълен хаос. Щеше да се случи! Тя щеше да види сина си, да прекара цели дни с него. От месеци бе очаквала този момент, бе мечтала за него, бе си представяла как ще се чувства. Но не бе предвидила паниката, която я обзе — студена, сляпа паника. Сега, когато молбите й се сбъдваха, бе ужасена. Опита се да се измъкне:
— Това е семейно пътуване и не искам да ви преча. Той… Мат може да не ме хареса. Госпожа… ъъъ, Лаани ли беше? Може да не одобрява, че… че си ме взел.
— Наистина е семейно пътуване, ала аз случайно съм главата на семейството. Госпожа Лаани ме критикува за всичко, включително за липсата на хубава — подчертавам, хубава — жена в моя живот. Тя няма търпение да се запознае с теб. А Мат няма и две години и обича всеки, който го храни. — Обхвана лицето й с ръце. — Моля те, Ардън, ела. Ако не мислех, че идеята е добра, нямаше да те поканя. — Гласът му стана забележимо по-дълбок. — Не искам да се разделям с теб дори за няколко дни.
Господи, защо не скачаше от радост? Защо се колебаеше? Дали защото се чувстваше виновна? От това ли се свиваше сърцето й? Дрю я гледаше с откровен копнеж. Гледаше я като жена, в която се влюбва. Не като майка-заместничка, която са наели той и любимата му съпруга. Колко още можеше да го заблуждава?
— Дрю, не съм сигурна, че ще е добре да дойда с теб.
— Още ли ми се сърдиш за снощи?
— Не, но…
— Не те обвинявам, че си сърдита. Наговорих ти ужасни и обидни неща. — Погали я по бузата. — Не бях прав, ала всичко, което каза ти, беше вярно. Държах се като магаре. И наистина съм самовлюбен. Свикнал съм да става винаги на моето и се вбесявам, ако не се получи. Пропил съм се и съм пропаднал.