— Не! Не е вярно. Казах го нарочно, за да те засегна…
Той въздъхна.
— Бъдещето ще покаже дали е вярно или не. Сега знам само, че ме привлича една жена, когато мислех, че това никога повече няма да ми се случи. Уплашен съм до смърт, Ардън, от теб и от всичко, което чувствам. Не ме измъчвай така. Опитвам се отново да заживея като човешко същество, а не като ранено животно. Понякога се сривам. Снощи беше един от тези случаи.
— Не се преструвам на срамежлива, Дрю.
— Знам.
— И снощи не се преструвах.
Той я целуна нежно.
— И това знам.
— Има причина да не трябва да дойда.
— Не си ми дала никаква причина. Поне никаква убедителна причина. Ела, Ардън. Самолетът излита след един час.
— Какво?! — ахна тя, отблъсна го и погледна часовника на нощното шкафче. — Един час! О, Дрю… Не мога… Защо не каза… Няма да успея… — Изведнъж замълча, защото осъзна, че вече бе дала съгласието си.
Той се засмя, седна на леглото и посегна към телефона:
— Побързай, а аз ще се обадя да донесат кафе.
В момента, в който Ардън излезе изпод душа, Дрю почука на вратата на банята:
— Кафето, моля… — Тя едва открехна вратата и пое чашата. — Остават тридесет минути. Искаш ли да започна да ти приготвям куфара?
Мисълта той да се занимава с бельото й отприщи верижна реакция, крайният резултат от която беше гореща вълна, разливаща се по тялото й.
— Не, излизам веднага!
Ардън изгълта набързо кафето и с треперещи ръце се гримира. Каза си, че обтегнатите й нерви са заради безсънната нощ. Но сигурно напрежението й имаше нещо общо и с факта, че стоеше гола само на няколко метра и през една врата от Дрю. А най-вече с това, че след по-малко от час щеше да види сина си, който бе носила девет месеца в себе си, ала никога не бе зървала.
Дрю бе облечен в спортни панталони и свободен бял памучен пуловер с вдигнати до лактите ръкави. Ардън бе взела в банята копринени панталони и блуза с широки ръкави. Сви косата си отзад. Не че изглеждаше страхотно, но за толкова време това бе най-доброто, което можеше да постигне.
Когато тя излезе от банята, Дрю седеше на фотьойла до стъклената врата на терасата и прелистваше сутрешния вестник. Погледна я и подсвирна:
— Как успя да се справиш толкова бързо? Вземи си всекидневни дрехи, шорти, бански костюм и някакво вечерно облекло, но не много официално.
Ардън започна да подрежда нещата си в един сак, ала като стигна до бельото, се смути. Макар че Дрю все още държеше вестника пред очите си, погледът му не бе върху написаното. Тя усещаше как той следи всяко нейно движение, докато събираше дантелените си бикини и сутиени. Хвърли му един обвинителен поглед, ала Дрю й отговори с широка невинна усмивка.
— Готова съм — обяви накрая и закопча ципа на чантата, в която освен дрехите бе успяла да вмести тоалетните си принадлежности, кутийка с бижута и обувки.
— Невероятно! — Той се изправи и погледна часовника си. — Съвсем навреме. Госпожа Лаани и Мат ще ни чакат на летището. Мо, който се грижи за градината, ще ги закара дотам. А ние, ако нямаш нищо против, ще вземем микробуса на хотела. Не ми се искаше да оставям колата си за толкова дълго на летището.
— Добре… — Ардън си сложи широкопола сламена шапка и големи квадратни тъмни очила. — И не забравяй, че съм свикнала да пътувам с доста ограничени средства.
— Определено не ти личи — забеляза Дрю и понесе чантата й към асансьора. Докато го чакаха, я огледа. — Много добре изглеждаш.
— Благодаря — прошепна тя.
— Забравих нещо — обади се той вече в кабината.
— Остави нещо в стаята ли?
— Не, забравих това… — Приклекна, наведе глава под шапката й и притисна устните си към нейните.
Езикът му едва я докосна, ала по цялото й тяло се разля сладостна топлина. Когато Дрю се отдръпна, пулсираха и върховете на пръстите й, и гърдите й, и всички тайни места дълбоко в нея.
— Замъгли ми очилата — обвини го Ардън с пресекващ глас.
— Моля?
Тя поклати глава. Точно когато вратата на асансьора се отвори, той се гласеше отново да я целуне. Ардън смутено каза:
— Трябва да уредя стаята.
— Аз през това време ще отида да запазя места в микробуса.
Тя си проправи път към рецепцията. Естествено, по това време на деня бе пълно с хора, които се настаняваха, заминаваха или се записваха за различни екскурзии по суша, въздух и море до други части на острова. Докато й дойде редът, няколко пъти поглежда неспокойно през рамо към портала.