— Ардън, не плачи повече… — Допря устни до нейните. Тази целувка не бе предпазлива както сутринта в асансьора, а бе натежала от чувства, достатъчни да сломят цялата им съпротива.
Езикът му се гмурна дълбоко в топлината на устата й. Без да се замисля, тя вдигна ръка и притисна главата на Мат към гърдите си, заключвайки ръката на Дрю между тях. Сега ги прегръщаше и двамата — сина и бащата. Толкова дълго бе копняла за това, толкова дълго си го бе представяла… Сега плътта й чувстваше и двамата. Всичките й сетива се наслаждаваха на техния вид, звуци, аромати. Телата им за нея бяха най-красивите в света. С едното бе създала другото.
Дрю изохка тихо и устните му се затвориха върху нейните. Погали главичката на сина си и съвсем не бе случайно, че едновременно с това пръстите му се раздвижиха върху гърдите й в същия ритъм, в който езикът му се движеше в устата й. Страстта му премина и в нея, спусна се надолу и запулсира в тялото й. В този момент Ардън разбра какво би било, ако бяха създали Мат по обичайния начин и се почувства ограбена, измамена, че не бе познала цялото чудо на неговото сътворение.
— Господи — изпъшка Дрю, когато най-после се отдръпна и вдигна Мат на ръце, — ако продължиш да ме целуваш така, и аз ще се разплача. Макар и по съвсем друга причина.
Излязоха от самолета и се запътиха към терминала. Мат спеше, облегнат на рамото му. Със свободната си ръка Дрю държеше нейната.
Апартаментът в „Шератън“ бе просторен и гледаше към океана. Имаше хол, който разделяше спалнята на Дрю от стаята, в която щяха да спят госпожа Лаани и Мат. Стаята на Ардън бе срещу неговата от другата страна на коридора.
— Ето ключ от апартамента — каза й Дрю в асансьора. — Чувствай се у дома си по всяко време. — Пъхна ключа в ръката й с вид, който не оставяше никакви съмнения какво има предвид. Когато се осмели да вдигне поглед към госпожа Лаани, Ардън видя, че жената се усмихва. Знаеше, че и двамата ще са разочаровани, ако очакват тя да използва ключа.
Решиха първо да свършат с най-неприятното. Наобядваха се, Мат поспа малко, после Дрю и госпожа Лаани тръгнаха с него към детския лекар.
Докато се качваха в наетата от Дрю кола, той потупа ръката на Ардън:
— Ще се върнем след около час. Ще се оправиш ли сама?
— Да, но не бих имала нищо против да дойда с вас…
Всъщност страшно й се искаше да отиде с тях, ала разбираше, че ще прозвучи неестествено, ако настоява.
— Много благородно от твоя страна, но не бих искал това от никого — засмя се Дрю. — Мат не е най-послушния пациент. Пазарувай, разхождай се и ще се срещнем към пет часа в апартамента.
— Добре — предаде се тя. Той я целуна бързо по бузата и потеглиха.
Когато се върнаха, Мат очевидно бе сърдит и на баща си, и на госпожа Лаани. Държеше се с тях като с врагове, които са го подложили на най-ужасни мъчения. Не искаше да има нищо общо с двамата и по време на ранната вечеря, която изядоха в една от закусвалните на хотелския комплекс. Само на Ардън позволяваше да се доближи до него.
— Не си права — обади се Дрю, докато тя хранеше Мат със сладолед след вечерята. — Така ще реши, че ти си добрата фея, а ние сме лошите.
Ардън едва не изпусна лъжицата, но бързо се съвзе и погледна умолително към госпожа Лаани и Дрю:
— Нека да го поглезя малко. Днес е имал тежък ден.
След вечеря детето бе кисело и Дрю твърдо заяви, че трябва да го сложат рано да легне.
— Щом Мат заспи — обади се госпожа Лаани, — бих искала да изляза за малко. Сестра ми ме покани да й отида на гости и да се запозная с годеника на племенницата ми.
— Нямам нищо против — отговори Дрю.
— Защо не отидете още сега? — предложи бързо Ардън. — Мога и аз да го сложа да спи. Всъщност ще ми бъде много приятно. Няма смисъл да чакате.
— Сигурна ли си, че знаеш на какво се подлагаш? — недоверчиво вдигна вежди Дрю.
— Разбира се! — Тя се обърна към госпожа Лаани: — Вървете. Ние с Мат чудесно ще се разберем.
След малко госпожа Лаани излезе. Дрю и Ардън успяха да изкъпят сърдитото момченце и да му сложат пижамата. Ардън почти съжаляваше, че е толкова сънлив, та не може да си поиграе още малко с него.
Тя го сложи в преносимото кошче, осигурено от хотела, и го гали, докато заспа. Дрю вече се бе оттеглил в другата стая. Отиде при него чак когато я повика.
Той седеше на дивана, опънал крака пред себе си. Бе се преоблякъл с шорти и тениска. Ардън се възхити от изпъкналите мускули по ръцете и краката му, от златистите косъмчета по бронзовата му кожа.
— Ела, седни тук — протегна ръка Дрю. — Щях да стана да те повикам, но нямам сили.
Тя се засмя и се отпусна до него на дивана.