— Как може такова голямо и силно момче като теб да се умори от едно двегодишно дете?
— Мат може да ме изтощи по-бързо и от най-тежкия мач — изръмжа той. — Между другото, докато съм тук, трябва да тренирам. Искаш ли утре сутринта да ме гледаш?
— Разбира се!
— Ще се измъкнем, преди Мат да е усетил, че ни няма. Госпожа Лаани може да го заведе на разходка в парка. Вече започвам да те ревнувам от сина си, че отнема толкова много от твоето внимание. — Обърна се да огледа приятно небрежния й вид. Както бе очаквал, на нея дори домашните дрехи й стояха елегантно.
— Не бива да ревнуваш — отговори Ардън. Искаше й се да има смелостта да отметне немирните кичури от челото му. — Причината да го харесвам толкова е, че е свързан с теб.
Очите му светнаха от удоволствие.
— Наистина ли?
— Наистина…
Беше вярно. Обичаше Мат не само защото бе неин син, а и защото бе син на Дрю. Оставаше само да реши, че обича и Дрю. Но с каква любов? Дали само защото беше баща на Мат? Не. Просто бе влюбена в него и това нямаше нищо общо с Мат.
Той я гледаше също толкова напрегнато, както и тя него.
— Вече за втори път днес синът ми те е намокрил… — Пръстът му проследи влажните петна, които мокрото телце на Мат бе оставило след банята върху блузата й.
Ръката му се спря върху гърдите й и очите му срещнаха нейните.
— От самото начало за мен ти не си мимолетно преживяване. Кажи ми, че го знаеш.
Ардън за миг затвори очи и отговори:
— Да, знам го… — Осмели се отново да срещне погледа му и разбра, че прави грешка. Съвестта й крещеше, ала тя реши да не й обръща внимание, защото толкова го желаеше. — Снощи се страхувах.
— От мен ли?
— От… това.
— А сега?
Ардън поклати глава и лицето му се изопна от напиращите чувства. Ръката му се плъзна към гърдите й. Дрю я проследи с поглед и от това тя изпита не по-малко удоволствие, отколкото от ласката. Той вдигна замъглените си от страст очи към нея и Ардън потъна във водовъртежа на този ад.
Устните му се спуснаха към нейните в същото време, когато дланите му я обхванаха. Тя обви ръце около врата му и разтвори устни.
— Господи, колко е сладко — прошепна Дрю, зарови се във врата й и леко го захапа, вкусвайки я с върха на езика си.
Обхвана гърдите й в длани и потърси с палци зърната. Дори и през дрехите ласката я подлуди и Ардън се облегна назад на възглавниците. Чувстваше желанието му в слабините си. Тя плъзна ръце под тениската му и започна да я вдига нагоре, а той в това време разкопчаваше блузата й. Устните му се върнаха върху нейните.
— Искам да те любя. Сега, Ели, сега!
Ардън замръзна.
Дрю рязко се изправи, щом чу думите, които се изплъзнаха от устата му. Какво бе казал?! Само един поглед към пребледнялото като тебешир лице на Ардън му бе достатъчен, за да разбере.
Изправи се и притисна юмруци към слепоочията си. Когато вече не можеше да я сдържа, от него се изтръгна яростна ругатня.
ШЕСТА ГЛАВА
И двамата бяха потресени. Гръмката ругатня на Дрю остави след себе си кънтяща тишина, както не достига кислород веднага след взрив, както миризма на озон след светкавица. И двамата бяха като парализирани в настъпилата мъртвешка празнота.
Когато най-после заговори, гласът му прозвуча уморено:
— Извинявай, Ардън… — Вдигна безпомощно ръце. — По дяволите, какво друго мога да кажа, освен да ти се извиня?
Тя стоеше като сомнамбул. Олюля се леко, но успя да тръгне, залитайки към вратата, като пътем оправяше дрехите си.
— Ардън — подзе той умолително, ала когато тя не се обърна, повтори по-твърдо. Тя отново не спря и Дрю се втурна след нея. — Ардън… — Хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Слушай…
— Остави ме, Дрю! — Отбягваше очите му, а лицето й бе твърдо и студено като желязо.
— Не и преди да чуеш какво ще ти обясня!
Тя се засмя безрадостно — кух, безжизнен звук.
— Мисля, че тази трогателна сцена обяснява всичко… — Опита се да се освободи от здравата му хватка. Ако не бе толкова възпитана, щеше да го одраска или да го ритне. Трябваше да се махне. — Пусни ме! — извика. — Не ми е тук мястото. Изобщо не знам защо дойдох. Всичко беше грешка. Пусни ме! — Бе на ръба на истерията, но не се сдържа и се задърпа.
— Тук ти е мястото, защото аз те поканих. Искам да бъдеш тук с мен и с Мат.
— Ти искаш тук да бъде Ели! — изкрещя Ардън.
Лицето му, помръкнало от гняв към себе си и смущение заради недоразумението, стана напълно безизразно. Железните пръсти, стиснали рамото й, се отпуснаха.
— Ели е тук — прошепна той. — Това е проблемът.
Върна се с тежки стъпки на дивана, тръшна се, отпусна глава на възглавниците и затвори очи.