Выбрать главу

В момента, в който хвърли натежалото си от омраза обвинение в лицето му, Ардън би дала всичко да го върне назад. Когато Дрю се отвърна от нея, тя протегна ръка, ала я отдръпна. Последното, което му трябваше сега, бе нейното съжаление. Но не можеше да си тръгне, без да продума.

— Това, което казах, е непростимо, Дрю.

Той се засмя със същата горчивина, както тя преди малко.

— Непростимо е онова, което аз казах. Знам, че се почувства обидена. Недей. Би трябвало да си поласкана… — Отвори очи и я погледна. — Бих искал да ти обясня.

— Не е нужно.

— Аз го искам! — Тонът му бе решителен.

Ардън кимна. Дрю стана, отиде до широкия прозорец и го отвори.

Ароматът и звуците на Тихия океан нахлуха във внезапно станалата задушна стая.

— Хонолулу е мястото, където се запознахме с Ели, където живеехме, когато се оженихме. Не мога да се върна тук, без един милион места и неща да ми напомнят за нея, за нещо, което е казала или направила.

— Знам как е. След като Джоуи умря, понякога спомените бяха толкова силни, та ми се струваше, че чувам гласа му.

Той скръбно поклати глава:

— Тя е в ума ми, откакто пристигнахме. Нали разбираш, ние винаги заедно ходехме с Мат на консултация. Утре ще го заведа на гости на нейните родители. — Ардън не искаше да приеме ревността, която я прониза. — И през целия ден имам чувството, че… че съм й изменил.

— Заради мен ли?

— Да.

Колкото и да съжаляваше за думите, които хвърли в лицето му, сега й се стори, че отново я бе зашлевил.

— И според теб от това трябва да ми стане по-добре ли? — попита Ардън заядливо.

Дрю се извъртя към нея и тя отново видя в очите му онова нетърпеливо пламъче. Всъщност го предпочиташе пред отсъстващия поглед отпреди няколко минути.

— Би могло, ако ме оставиш да се доизкажа, преди да си правиш изводи.

— Караш ме да се чувствам като най-безскрупулна мародерка.

— По дяволите, ще ме чуеш ли?! — Той тихо изруга и отметна кичур коса от челото си. — Имало е други жени, Ардън. След Ели и преди теб.

— През цялото време ми става все по-добре.

Дрю се намръщи и продължи:

— Прекалено много жени. За по една нощ. Без лица, без имена, жени, за които по-късно бях доволен, че не си спомням. — Приближи се към нея и се взря в очите й, за да подчертае следващите си думи: — Те не означаваха нищо. Нищо! Желанието ми към тях беше просто и само биологичен инстинкт. Онова, което правех с тях, можеше да се опише с най-груби думи, защото не беше нищо повече. Нямах угризения, че предавам Ели, поне не нашата любов, защото не изпитвах никакви чувства. — Пое дълбоко въздух и сниши глас: — Ти си първата жена, за която се чувствам виновен.

Гневът й започна да преминава.

— Защо?

— Защото към теб имам чувства. С теб не би било просто… — замисли се за по-малко груб израз, сви рамене и довърши: — …гол секс. — Сложи ръце на раменете й и я привлече по-близо до себе си. — Аз започвам да се влюбвам в теб, Ардън. Изненадан съм от себе си. Всъщност съм ужасен. И не знам какво да правя.

Тя преглътна заседналата в гърлото й буца.

— Ти все още обичаш Ели… — Това не беше обвинение, просто констатиране на факта.

— Винаги ще я обичам. Тя беше част от моя живот. Но се кълна в Бога, че не се опитвам да я заместя с теб. Вие двете сте съвсем различни. Нямате нищо общо. Затова, моля те, не мисли, че само защото произнесох името й, докато те любех, съм се опитвал да наложа нейния образ върху твоето тяло. Аз не мислех за нея. Бях погълнат от теб, само от теб… — Вдигна ръце и я погали по бузите. — Просто за пръв път след смъртта й сърцето и тялото ми бяха единно цяло. Да произнеса нейното име бе условен рефлекс, защото не съм изпитвал това чувство, откак за последен път я държах в прегръдките си. Не преди да те срещна.

— Моята реакция също беше условен рефлекс — извика Ардън. — Гордостта ми бе накърнена. Всяка жена би се обидила.

— Всеки мъж също. Не се опитвам да омаловажа грешката си. Знам, че бях отвратителен. Исках просто да разбереш откъде дойде. Кажи ми, че разбираш…

Когато бе толкова близо до него, тя не можеше да мисли, затова отстъпи назад и на свой ред се загледа през прозореца. Чудеше се как ли би й говорил, ако знаеше коя е. Ако си признаеше, че бе майката на Мат, щеше ли още да иска да прави любов с нея? Как би могла някога да рискува да го загуби, като му каже истината?

— Разбирам, Дрю. Вие с Ели сте имали много красив и рядко срещан брак. — Би могла да добави: „Тя те е обичала толкова много, че се е съгласила друга жена да роди твоето дете.“

— Да, така е. Аз не нарушавах брачната клетва… — Той се засмя тихо. — На турнир това не винаги е лесно. Всеки ден имаше възможности. Можеш да получиш всичко, което поискаш. — Дрю застана зад нея и се облегна на рамката на балконската врата. — Когато можеше, Ели пътуваше с мен. Но не винаги можеше. Понякога ми се искаше секс. Много. И имаше достатъчно жени, които не биха имали нищо против. Ала аз знаех колко гадно бих се чувствал после. Би било нещо повече от просто чувство за вина, че съм й изневерил. След като бях изпитал секса като част от любовта, вече не го исках по никакъв друг начин. Не исках да го сведа само до физическо упражнение. — Погледна я бързо. — Аз не съм светец. Имало е случаи, когато съм се изкушавал. Особено когато играех добре, печелех мача и ми се искаше да празнувам. Адреналинът ми се вдигаше и ми се искаше да… да правя любов.