Ардън отвърна очи към безбрежния океан и тихо продума:
— Сега разбирам как тези неща са свързани. Как физическата форма ти дава повече сили, кара те да…
Този път смехът му бе искрен. Той хвана брадичката й и я завъртя към себе си.
— Знам за какво мислиш, госпожице Джентри.
— Аз не мисля…
— Мислиш, че понеже играх добре онзи първи ден, когато се запознахме, и понеже ти седеше там в бара, студена, спокойна и дяволски привлекателна, на мен автоматично ми се е приискало да се хвърля с теб в леглото и да изхабя малко излишна енергия.
Тя се изчерви и се ядоса, че бе толкова прозрачна. Дрю се усмихна широко, уверен, че е улучил в целта.
— Е, трябва да призная, че още от първия ден ми се иска. Много съм си мислил за теб, особено след като за пръв път обядвахме заедно. Ти изглеждаше толкова изтънчено недосегаема и в същото време ме подлудяваше с онази къса черна блузка, която прилепваше като втора кожа върху гърдите ти. — Ардън ахна изненадано, ала той продължи: — Ардън, тук — докосна ципа на шортите си — съм готов да правя любов с теб от първия ден. — Тук — посочи главата си — знам, че ми е време отново да обичам. Ала тук — сложи ръка на сърцето си, — тук съм в противоречие.
— Ти не си единственият, който изпитва такива чувства — отговори тя, мина покрай него и влезе обратно в стаята. — Не ти ли е идвало наум, че това може да е непознато и за мен? Аз нямам навика да ходя на екскурзия с мъж за по три дни. — Сведе очи. — Единственият мъж, с който съм спала, беше моят съпруг. И преди, и след като бях омъжена. Беше отвратителен брак, откъдето и да го погледнеш. — Рискува да хвърли един поглед към него. Дрю я слушаше внимателно. — Ние не се обичахме така, както сте имали щастието да се обичате вие с Ели. И когато бракът ни се разпадна, аз отдадох цялата любов, която имах, на Джоуи. Когато загубих и него, се почувствах празна, без никакви чувства, обвивка без душа. Докато… — Прехапа устни и си напомни да не става прекалено откровена. — Както и да е, аз също не съм готова да заложа сърцето си. Загубих и родителите си, и съпруга си, какъвто и да беше, и сина си. Не знам дали съм готова да рискувам отново да обичам някого.
— Шансовете да спечелиш не изглеждат много обещаващи, ако трябва да рискуваш заради един пропаднал бивш тенисист и неговото сираче.
— Не говори така за себе си! — избухна Ардън. — Ти не си бивш и в никакъв случай не си пропаднал. А Мат е… — Замълча, защото видя усмивката, играеща на устните му.
— Издаде се, Ардън. Вълнуваш се повече, отколкото искаш да признаеш.
Тя огорчено наведе очи. Когато ги вдигна отново, в тях блестяха сълзи.
— Страхувам се, Дрю…
Той се приближи и я прегърна. Големите му силни ръце я скриха и притиснаха главата й към рамото му.
— От какво се страхуваш?
„Страхувам се, че ако откриеш коя съм, няма да повярваш колко много съм започнала да те обичам. Аз исках моя син, но сега ми се струва, че искам повече теб, а това не е правилно. Нали? Не знам, не знам.“
— Страхувам се да си позволя отново да обичам.
Дрю се отдръпна само колкото да се вгледа в очите й. Сложи ръка на сърцето й.
— Ти имаш толкова много любов за раздаване. Чувствам я как тупти тук, как се опита да излезе. Не се страхувай да я пуснеш… — Наведе глава, докосна с устни веждата й, а ръката му обхвана гръдта й и започна да я гали. — Господи, Ардън, би било толкова лесно и правилно да се обичаме!
Да, би било лесно. Тялото й се стремеше към него така естествено, както реката тече към водопада. И също толкова безразсъдно й се искаше да се хвърли от брега на съвестта и принципите.
Ала дали би било правилно? Би ли чувствал той, че е правилно, ако знаеше, че тяхната среща не е предопределена от съдбата, а е замислена от нея с цел да намери сина си? Тя укроти пламъците на страстта, които отново се разгаряха.
Устните му се спуснаха към нейните, но Ардън сложи пръст върху тях: