Ардън едва успя да надвика звънкия му смях:
— Може би по-бързо ще се научи, ако понякога го вземаш със себе си в тоалетната. Така ще разбере какво да прави.
— Сменяш темата.
— Прав си.
Той я целуна звучно, но бързо.
— Ще приема присърце предложението ти. Идеята ми изглежда добра. Би трябвало и сам да се сетя.
Когато се върнаха в хотела, тя натоварена с пакети, а Дрю с Мат на ръце, бе време да го приготвят за обеда у родителите на Ели. Ардън с ужас установи, че повечето й вещи са пренесени в стаята, заемана преди това от госпожа Лаани.
— Напомни ми да похваля персонала на хотела пред управителя. Толкова са бързи!
— Дрю — обърна се тя към него, — няма да остана тук с теб тази нощ.
— Не с мен. С Мат. На непознато място е и ще се чувства по-спокоен, ако някой спи в стаята при него.
— Тогава ти спи с него.
Той сложи пръст на устните й.
— Моля те. Няма да се случи нищо, което ти не искаш да се случи. Обещавам.
Накрая Ардън отстъпи. Всъщност да прекара нощта в една стая със сина си бе като божи дар.
— Можеш да дойдеш с нас — покани я Дрю за трети път, когато двамата с Мат бяха готови за обеда.
Тя поклати глава и разреса къдриците на Мат.
— Не, Дрю. Не мога.
— Това няма да ми създаде проблеми. Бих искал да те запозная с тях.
От тона му разбираше, че за него е важно да му повярва.
— Благодаря ти за поканата, ала не искам да се появя така изневиделица и вероятно да им разваля деня. Знам, че с нетърпение чакат да им отидете на гости.
— Така е. Мат е единственото им внуче.
„Значи всъщност нямат нито едно, нали“, помисли Ардън.
— Ели единствено дете ли беше?
— Да. Премести се на континента да чака за… докато се роди Мат. Те искаха тя да… ъъъ… да го роди тук, но Ели искаше да го роди в Лос Анджелис. Както и да е, когато го донесохме у дома, те бяха на седмото небе. Довечера ще е нетърпим. Винаги го глезят.
Значи дори родителите на Ели не знаеха, че бременността й е измислена. Дали изобщо някой знаеше, освен тя и Дрю? И Рон, разбира се.
— Какво ще правиш, докато ни няма? — попита я той.
— Ще работя върху една статия. Попитах в хотела и се оказа, че имат свободна пишеща машина и ще ми я дадат. — Дрю я бе убедил да не взема своята преносима машина. — А може и да отида до басейна да събера малко тен.
— Облечи нещо по-скромно. Не искам някой случаен мъж с непочтени намерения да реши, че си свободна и да тръгне да се запознава.
Ардън войнствено опря ръце на хълбоците си:
— Точно така се запознах с теб!
— От това се страхувам…
Слънцето бе горещо и приятно огряваше тялото й. Океанският бриз бе прохладен, така че се бе загряла само кожата й, леко лъщяща от лосион за почерняване. Бе изключила от съзнанието си звуците от смеещи се туристи, играещи деца, буйни младежи и слушаше само блъскащия се прибой. Ритъмът му бе толкова хипнотичен, че й се струваше, че тялото й пулсира с него.
От прибоя ли бе това напрежение в долната част на тялото й? Или от мисълта за Дрю, за галещите му ръце, за ненаситните му устни? Той я бе въвел в един цял нов свят на чувственост, който тя никога досега не бе познавала. Преди да го срещне, мислеше, че този свят съществува само във въображението на поетите и мечтателите — на романтиците, които копнеят животът да е по-хубав, отколкото е. Ала този свят, изпълнен с вълнуващи гледки, звуци, упойващи аромати и вкусове наистина съществуваше. Ако човек имаше късмет да намери с кого да го сподели. Това не бе свят, който можеше да откриеш сам…
През по-голямата част от живота си бе живяла сама. А сега животът й бе толкова пълен, че я плашеше. Беше с живия си син. Със своя син. И го обичаше така страстно, както бе обичала Джоуи. Използваше всеки повод да го докосне, да го притисне към себе си, да вдъхне сладкия му аромат, да се възхити от разсъдливостта и пъргавината му.
И бе започнала да обича още по-страстно мъжа, който бе негов баща…
Беше и щастлива, и тъжна. Щастлива, че ги бе намерила и обикнала. Тъжна, защото знаеше, че не може да ги има. Бе губила всички, които някога бе обичала. Щеше да загуби и тях. Щеше да дойде ден, в който ще трябва да се разделят. Но дотогава щеше да се грее на тяхното присъствие.
— Ох! — възкликна Ардън, надигна се рязко на хавлията си и бутна Мат в пясъка.
— Дено! — изписка той, заливайки се от смях и хвърли още едно кубче лед на голия й корем.
Тя отново ахна и посегна към купата с лед.
— Да, студено е, ала колкото и да си умен, не вярвам ти да си измислил тази шега! — Обърна се и видя Дрю, който бе приклекнал точно зад нея и се усмихваше лукаво. Видът му спираше дъха й не по-слабо от леда върху горящата й кожа. Бе по бански, бризът развяваше русата му коса и му придаваше малко дивашки и много мъжествен вид.