— Слушай, ако мислех, че ще излезеш и ще се изложиш, не бих те молил. И заради себе си, и заради теб. Но ти вече си се оправил. Виждам, че имаш ново маце. Така че…
— Тя не е маце — процеди Дрю през зъби.
Джери вдигна вежди, изненадан от яростта му. Хвърли един поглед към жената на плажа, която си играеше със сина на Макаслин. Обърна отново очи към Дрю, който продължаваше да кипи от гняв.
— Извинявай. Не исках да те обидя… — На лицето му бе изписана откровеност, която не можеше да е изиграна. — Дрю, няма да ме интересува и ако ходиш с момче. Ще се радвам на всеки и всичко, което ще те върне там, където ти е мястото. На върха.
Дрю разреши на мускулите си да се отпуснат. Бе изненадан от собственическото си, покровителствено отношение към Ардън. За момент то бе взело връх над разума му. Бе почти готов да убие Джери, задето я бе подценил. В същия момент осъзна дълбочината на чувствата си към нея. Това го уплаши, но го и изпълни с увереност.
— Кой ще играе?
— Теди Гонсалес.
Изруга лаконично и съдържателно.
— Благодаря ти, Джери! — Въздъхна тежко и усети как оптимизмът му угасва.
— Да-а, знам, че той е най-големият ти съперник…
— И единадесет години по-млад. Единадесет години по-силен.
— И с единадесет години по-малко опитен. Теди е буйна глава, Дрю, самовлюбен. Играй тактически, действай върху чувствата му. — Погледна го проницателно: — Страх ли те е?
Дрю обясни грубо точно колко го е страх и Джери се засмя гръмогласно.
— Добре! Това ще те накара да играеш по-добре. Кажи ми, че мога да разчитам на теб, Дрю. На теб този мач ти трябва повече, отколкото на мен. Ако не мислех така, нямаше да те моля. Кълна се в Бога, че нямаше!
— Благодаря ти, Джери… — Един кратък миг двамата се гледаха откровено и приятелски. Дрю потърси грациозното тяло на Ардън. Точно в този момент тя се обърна към него и му се усмихна. Мат се спъна в пясъка и тя веднага протегна ръце да го подкрепи. — Мога ли да ти отговоря довечера?
— Разбира се! Ще ти се обадя към осем… — Джери сложи ръка на рамото му и леко го стисна. — Надявам се да кажеш да. А, между другото — добави, след като бе изминал няколко крачки, — дамата ти е прелестна.
Дрю се върна при Ардън и се стовари върху кърпата. Разроши косата на Мат и силно го прегърна, докато момченцето защапука към водата. Чак тогава погледна към Ардън. Господи, колко бе красива! Само видът й го изпълваше с увереност, която прогонваше страха му. Ако я гледаше достатъчно дълго, щеше ли всичкият му страх да изчезне?
— Това твой приятел ли беше? — попита тя тихо.
— Чудя се… — Ардън не настоя, но той виждаше въпроса в очите й. — Иска утре да играя благотворителния мач в „Уаяли“ за подпомагане на болните от мускулна дистрофия. Срещу Теди Гонсалес.
— Ще играеш ли?
— Мислиш ли, че трябва?
— Абсолютно!
СЕДМА ГЛАВА
Дрю искаше да бъде убеждаван. Ардън знаеше това. Тръгнаха си от плажа и се върнаха в апартамента, а той бе нервен и възбуден, не можеше да си намери място. Докато тя миеше Мат от пясъка, Дрю кръстосваше банята.
— Не знам дали съм готов.
— Може би не си… — Би се съюзила с дявола, за да го накара да играе. Ако се опиташе да го окуражава, той щеше да се заинати и да възразява на всичко, което му каже. И ако после паднеше, щеше да я обвинява.
— От друга страна, никога няма да разбера дали съм готов, преди да започна отново да се състезавам.
— Така е.
— Но, Господи! Утре! Защо не можеше да е следващата седмица?
— Жалко наистина. Тогава щеше да имаш цяла седмица да се терзаеш.
Всъщност не я слушаше, иначе щеше да долови иронията в гласа й. Намръщи се:
— Обаче ако имах цяла седмица да мисля, сигурно щях да се откажа.
— Най-вероятно — съгласи се тя, криейки усмивката си.
— Може би е по-добре, че трябва да реша бързо.
— Да, може би.
Едва не се блъсна в нея, докато Ардън носеше Мат към спалнята да го облече.
— Трябва да се обадя на Хам. От месеци ме преследва да започна да играя, дори да е в някое дребно турнирче. Но може и да не му хареса много идеята за този демонстрационен мач.
— Да, твърде е вероятно.
— Все пак трябва да му кажа — реши той и тръгна към телефона. — Веднага ще му се обадя.
Менажерът му се разтрепери от вълнение и обеща да се опита да вземе утре първия самолет от Лос Анджелис, за да стигне навреме за мача.
— И трябваше ли да бъде точно Гонсалес? — Дрю си бе поръчал сочно говеждо филе, ала не бе хапнал почти нищо. Тя поръча за себе си и за Мат, като го видя, че бе прекалено погълнат от мислите си, за да се сети. — Последния път, когато играх с него, той ми се смя. Копелето се обърна към тълпата на трибуните, разпери слисано ръце и се разкикоти!