Имаше прекалено много причини да откаже. Първо, предстоеше му толкова важен мач днес следобед. Второ, ако правенето на любов с нея се окажеше не толкова хубаво, колкото е било с жена му, нямаше ли той после да чувства само отвращение? А ако се окажеше по-хубаво, щеше ли да чувства вина? И в двата случая щеше да мисли за това, а не за играта си.
По-късно, когато му разкриеше коя е, Дрю никога не би повярвал, че просто не бе продала тялото си, за да бъде със сина си. Не, не можеше да прави любов с него, преди той да знае всичко за нея.
А ако все пак отстъпеше пред ласките му, после какво? Да предположим, че Дрю спечелеше днес следобед, след като е правил секс с нея. Можеше да й благодари, задето му бе помогнала отново да стъпи на крака и весело да се сбогува с нея. А ако загубеше, можеше да я обвини, че го е разсеяла. И в двата случая щеше да го загуби. Щеше да загуби Мат.
Не. Не, не! Не можеше отново всичко да рискува, въпреки че отчаяно го желаеше.
— Колко си красива — шепнеше той в шията й, докато смъкваше презрамките на нощницата й. — Сънувах те, събудих се и те желаех. И после, изведнъж те виждам наведена над мен, как ме гледаш, докато спя… Господи, Ардън…
— Дрю… не… Не, моля те… — Тя опря ръце на раменете му и го отблъсна. Той не помръдна.
— Прекрасна си… — Устните му докосваха гърдите й. — Знаех, че ще си прекрасна. Нека те видя цялата… — Опита се да смъкне нощницата до долу.
— Не! — изохка Ардън, отскубна се от него и се опита да вдигне хлъзгавите найлонови презрамки. — Не — повтори по-меко и го погледна предпазливо. Можеше да се закълне, че отказът й не бе стигнал до съзнанието му.
— Не? Какво значи не?
Тя скръсти ръце пред гърдите си. Веднъж вече го бе отблъснала и споменът не беше приятен.
— Не мисля, че ние трябва… че ти… преди мача. Чувала съм, че за спортистите е лошо… ъъъ, нали знаеш… преди…
Той се засмя и пристъпи към нея.
— Ако беше така, на света щеше да има много по-малко спортисти. Ардън…
— Не, Дрю, моля те, недей — промълви тя и се отдръпна от ръката му.
— Какво ти става? — За пръв път Ардън усети нотка на грубост в гласа му, обтегнат от нетърпение. — Не ми казвай, че не си в настроение. Аз по-добре знам. Ако не си искала да правиш любов с мен, защо се промъкна в спалнята ми?
Тя се вбеси от нахално вирнатата му брадичка и от заповедническия му тон.
— Търсех Мат. Събудих се и се разтревожих, като не го видях в кошчето.
— Знаеш, че може да излиза сам от кошчето си. Освен това, един бърз поглед щеше да ти покаже, че спи при мен. Нямаше нужда цели пет минути да стоиш до леглото ми и да дишаш тежко, за да се убедиш, че Мат е там.
— Да дишам… Ти… Аз… — заекна Ардън.
— Точно така. Признай го. Повярвай ми, ако аз те бях видял гола в леглото, и аз щях да дишам тежко. Мисля, че и за двама ни не е тайна, че усещаме един към друг сексуално привличане. Е, тогава какъв е проблемът?
— Вече ти казах. Мисля, че не е добре, когато днес имаш да играеш мач.
— Защо? Да не би да те е страх да се отдадеш, преди да знаеш дали се отдаваш на победител или на победен?
В нея се надигна гняв. Дори косъмчетата на врата й настръхнаха. Ръката й се залепи върху бузата му със звучна плесница. Настъпилата след нея тишина отекна в стаята, докато тя се овладя дотолкова, че да отвърне:
— Това беше нечестно към мен, Дрю. Жестоко, егоистично и нечестно.
— Е, ти също не играеш съвсем честно, госпожице Джентри — просъска той. — Да дойдеш в един момент при мен като някоя нимфоманка, а в следващия да се държиш като обидена девственица — и то, бих могъл да кажа, два пъти — не е точно моята представа за честна игра.
Ардън се разтресе от яд.
— Е, очевидно играта не доставя удоволствие нито на теб, нито на мен.
— Започвам да мисля, че за теб всичко наистина е само игра. Какво се крие зад този маскарад, който разиграваш?
Бе толкова близо до истината, че я обзе паника. Тя го погледна, искрено уплашена, че може неволно да я улучи. Отне й доста време, преди да осъзнае, че чукането, което ехтеше в апартамента, не бе от сърцето й, а от някой до вратата.
Дрю се извърна от нея, грабна от закачалката в банята една кърпа, уви я около кръста си и отиде да отвори. Ардън се втурна към тоалетната и се заключи вътре, преди да я е видяла икономката.
След пет минути бе събрала вещите си от стаята на Мат. Госпожа Лаани седеше в хола и гледаше телевизия в очакване Мат да се събуди. В банята на Дрю се чуваше шуртенето на душа.
— Радвам се, че се чувствате по-добре — подзе Ардън с изкуствена усмивка и се насочи към вратата. Госпожа Лаани можеше да е общителна и обикновено много симпатична, но Ардън точно сега нямаше да може да изтърпи бъбренето й. — Кажете на Дрю, че му пожелавам успех на мача.