— Но, госпожице Джентри, той…
— Ще се видим по-късно.
Скри се в относителната безопасност на стаята си, взе душ и бързо облече лятната си рокля. Сложи си сламената шапка и слънчевите очила и след по-малко от петнадесет минути излезе. Цяла сутрин работи върху статията си — взе интервюта от главните готвачи на няколко известни ресторанта. И през цялото време поглеждаше часовника си.
Дрю бе прав. Днес тя не игра честно. Не трябваше да го ядосва преди мача му. Онова, което той не знаеше, бе че Ардън през цялото време не играеше честно. Още след първата им среща трябваше да му се довери, да му каже коя е. Вместо това се вмъкна в живота му, в личния и професионалния му живот. Не й беше мястото нито в единия, нито в другия.
Но се влюби в него. Това не беше го предвидила.
„О, Господи, какво ще правя сега“, запита се тя.
На обед спря в едно кафене и си поръча сандвич с яйце и салата, който не докосна, и студен чай, който се разводни от топящия се лед.
Нямаше друго разрешение, освен да си отиде. Да напусне Дрю. Да напусне сина си. Каква полза имаха те от нея? Дрю я искаше в леглото си, ала все още обичаше жена си. Ардън бе живяла години наред с мъж, който не я обичаше. Ако някога заживееше с друг мъж, нямаше да е с несподелени чувства. Никога вече.
Мат бе щастливо здраво момче, което имаше майка в лицето на госпожа Лаани. Дрю се измъкваше от доброволното си изгнание и се връщаше в света на професионалния си тенис. Той бе добър баща на сина си. Тя би могла само да обърка живота им.
Бе получила онова, за което бе тръгнала първоначално. Разбра кой е нейният син. Може би щеше да се обажда периодично на баща му и да пита как е Мат. Той би могъл дори понякога да й идва на гости на континента и да води със себе си Мат.
Дрю щеше да помисли, че си е тръгнала заради „любовната“ им кавга. Толкова по-добре. Това щеше да е нейното обяснение, ако я попиташе. Просто от цялата работа нищо не е излязло. „Извинявай, Дрю, но нали разбираш, непрекъснато се случват такива неща. Въпреки това бих искала да си останем приятели, да поддържам връзка с теб и с Мат.“ Да, по-добре беше да си тръгне сега, преди да е научил истината.
Остави чашата от кафето. Вече бе решила. Щеше да се върне на Мауи. Ако напишеше само още една статия, до седмица можеше да си замине за Калифорния. Погледна часовника си и махна за такси. Имаше още едно нещо, което трябваше да свърши.
— Тенис клуб „Уаяли“ — нареди бързо на шофьора.
Тълпата се бе умълчала. Всички бяха затаили дъх. Сдържаното напрежение бе почти осезаемо. Слънцето прежуряше, ала като че ли никой не го забелязваше. Вниманието бе приковано към корта.
Двамата играчи не обръщаха внимание нито на горещината и просмуканите си от пот дрехи, нито на тълпата. Те също бяха потънали изцяло в играта. Беше третият и последен сет. Досега всеки от тях бе спечелил по един. Геймовете бяха пет на четири за Гонсалес. Сервисът бе за него. Ако спечелеше гейма, печелеше мача.
Беше се появил на корта под взрив от аплодисменти. Мургавото му красиво лице контрастираше на бялата лъчезарна усмивка. Бе шампион и се държеше като такъв. Когато си стиснаха ръцете със съперника до мрежата, поведението му бе нахално самоуверено. Бързо промени мнението си, когато едва успя да спечели първия сет с шест на четири и загуби втория с пет на седем.
Вече не се стараеше толкова да позира пред публиката и пред фотографите. Опитваше се да спечели мача, а това изискваше всичките му усилия.
Вдигна се на пръсти и заби силен сервис. Топката профуча обратно. Последва мощно воле, той изпрати топката в далечния ъгъл на полето на противника си и спечели точка.
— Петнадесет — нула — оповести съдията.
Ардън преглътна мъчително и изтри ръце във вече мократа си рокля. Бе доволна, че не бе облякла нещо по-тясно. Потта се стичаше на ручеи по корема и бедрата й, но само донякъде можеше да бъде отдадена на жегата. Буквално се топеше от нерви.
Джери Арнълд я бе посрещнал в момента, в който излезе от таксито. Дрю го бе изпратил да я заведе до запазеното за нея място.
— Менажерът му е с него — съобщи й Джери развълнувано, въпреки че не го бе питала. — Като в старите времена. Той е спокоен, но сърдит, знаеш ли? Това е добре. Както и да е, искаше да е сигурен, че си дошла. Ако имаш нужда от нещо, помоли някой от персонала да ме извика.
— Благодаря — отвърна Ардън малко смутено. Значеше ли това, че Дрю я е чакал, въпреки скандала сутринта? И на кого бе сърдит? На нея ли?
Той излезе на корта зашеметяващо красив в белия си екип с познатата емблема на гърдите и традиционната препаска на главата. Запалянковците обаче не бяха впечатлени и го посрещнаха с нестройни ръкопляскания. Бяха платили своите петдесет долара, за да видят Макенроу и бяха разочаровани. Щеше ли този мач да е поредната касапница за Дрю Макаслин?