Выбрать главу

Той обаче не изглеждаше засегнат от липсата им на възторг. Очите му зашариха из тълпата, докато забеляза Ардън. Кимна й студено и оттогава не я бе поглеждал.

Дрю взе следващата точка и Ардън затвори очи.

„Само още две, Дрю, и печелиш. Само още две…“

Гонсалес спечели точка от следващия сервис.

— Тридесет — петнадесет.

Гонсалес стана самоуверен и не очакваше следващото връщане да дойде от смъртоносния бекхенд на Дрю. Той се хвърли в едната посока, топката се заби в другата.

— Тридесет равни.

Публиката се раздвижи неспокойно и започна да ръкопляска. Ардън чу викове в подкрепа на Дрю и сърцето й преля от гордост. Той бе играл зрелищно през целия мач. Дори да загубеше, бе се проявил великолепно.

Гонсалес спечели следващата точка.

— Четиридесет — тридесет. Последна точка.

Едно изтощително воле донесе нова точка за Дрю. Гонсалес изруга яростно на испански.

Палците на Ардън побеляха от стискане. Бе захапала така силно долната си устна, че едва не я разкървави. Сервисът на Гонсалес бе като изстрел. Дрю успя да го отбие, ала топката излезе извън аут-линията.

— Предимство за Гонсалес. Последна точка.

Дрю се наведе и опря ръце на коленете си. Отпусна глава, пое дълбоко въздух и зае позиция за следващия сервис на противника си. Гонсалес вложи в него всичко, което имаше. Дрю го върна със свръхестествена точност. Прехвърляха си топката напред и назад, докато на зрителите им се зави свят. Никой не допускаше грешка. Всеки се опитваше да надхитри другия, отклоняваше се към едната страна на корта, после се втурваше към другата. И тогава една топка застигна Гонсалес в ъгъла на корта. Съвършеният му удар се стовари право върху нея и я изстреля в противоположния ъгъл.

Дрю реагира мълниеносно. Със скоростта на дива котка се хвърли към нея, но видя, че не може да я достигне и плонжира. Тялото му полетя като стрела хоризонтално с протегната докрай ракета. Тази снимка по-късно щеше да донесе журналистическа награда на един спортен фотограф.

Ракетата на Дрю достигна до топката, ала без нужната сила. Тя долетя до мрежата, но я докосна и падна обратно в неговата половина. Той се приземи и се хлъзна по корта, оставяйки след себе си кървава следа от лакътя и ръката си.

Никой не помръдна. Никой не издаде звук. Дрю се изправи и въздъхна дълбоко. После бавно, със завидно достойнство отиде до мрежата и протегна ръка да поздрави съперника си.

Трибуните се взривиха. Разнасяха се възторжени викове и ръкопляскания, ала не за победителя, а за победения. На корта се изсипаха фоторепортери и запалянковци от всички възрасти… и всички те се втурнаха към Дрю.

Очите на Ардън се наляха със сълзи, като гледаше как стотици хора се трупаха тържествуващо около него. Беше се върнал. Отново бе на върха. Това негово последно отчаяно усилие бе доказало, че е готов на всичко, за да бъде отново шампион.

Сега можеше да го остави. Той щеше да се оправи.

Тя си проби път през тълпата, взе такси и го помоли да я почака пред хотела, докато си събере нещата, преди да отиде на летището. Взе същия самолет, с който бяха пристигнали с Дрю. По бузите й се затъркаляха сълзи при спомена за натежалата върху гърдите й главичка на Мат, за разтърсващата целувка на Дрю след кацането. За цял живот щеше да запомни онзи неповторим момент, когато бе имала и бащата, и сина.

На рецепцията в хотела бе изключително спокойно. Ардън си спомни, че е време за вечеря. Младата жена я поздрави сърдечно:

— Добър вечер. С какво мога да ви бъда полезна?

— Аз съм госпожица Джентри. Имам стая в хотела, въпреки че през последните два дни бях на Оаху. Ако обичате, ключа за стая триста и седемнадесет. Момичето въведе нещо в компютъра.

— Стая триста и седемнадесет ли?

— Да — отговори Ардън. Едва се държеше на крака под тежестта на всички емоции от изминалия ден.

— Един момент, моля…

Момичето и управителят започнаха да се съвещават шепнешком, като непрекъснато поглеждаха през рамо към Ардън, която все повече се нервираше.

— Госпожица Джентри? — Мъжът се бе приближил към нея.

Те много се извиняваха, обаче изглежда се бе получило някакво недоразумение. Били останали с впечатление, че й се е наложило неочаквано да замине. Била платила с кредитната си карта. Вещите, които била оставила в стаята си, по нейна молба били опаковани и прибрани в офиса на хотела.