— Голямата трапезария и кухнята са натам — посочи Дрю. — Моят кабинет е от другата страна. Будоарът е под стълбите.
Вътрешното стълбище бе с дъбови стъпала и месингови перила. Дрю я поведе към втория етаж.
— Отново ще се издигна в очите на моята икономка и на сина ми, задето те доведох при тях.
Минаха през широкия коридор на втория етаж и той отвори една врата. Госпожа Лаани бе успяла някак да побере огромното си тяло в люлеещ се стол и тихо пееше на сънения Мат, който моментално се ококори. В мига, в който видя баща си и Ардън, се изскубна от ръцете на госпожа Лаани и се впусна през стаята. Едва не събори Ардън, като обви пухкавите си ръчички около краката й. Дрю усмихнат я задържа да не падне, а тя коленичи да прегърне момченцето.
— Здравей, Мат! — Разроши русите му къдрици. — Беше ли днес добро дете, а? — Бе решила, че се разделят, а сега й се подаряваха няколко скъпоценни часа с него. Силно го притисна към себе си и очите й се замъглиха от сълзи, когато детето обви ръце около врата й и отвърна на прегръдката.
После Мат я отблъсна, посочи с непохватното си пръстче едно копче на пижамата си и гордо съобщи:
— Ко-че!
— О, колко си умен! — възкликна Ардън и отново го прегърна. Огледа роклята си и се сети, че на нея няма никакви копчета. — Е, понякога и аз имам копчета.
— Днес беше ужасен, тъй че да не сте посмели да го хвалите — обади се госпожа Лаани. — Да му се пробват дрехи е все едно да се пробва рокля на октопод. — Тя се опитваше да се държи строго, но сияеше. — Вие двамата сигурно сте гладни. Господин Макаслин нищичко не хапна, преди да събере набързо багажа и да ни подгони към летището, за да хванем последния самолет. Кълна се, никога не съм го виждала толкова да бърза. — Дрю я погледна и заплашително се прокашля, ала икономката само се усмихна и очите й весело светнаха.
— Нямате ли някаква работа? — изръмжа той.
— Точно щях да ви предложа — продължи малко обидено жената и се измъкна от стола, — ако вие сложите Мат да спи, аз ще ви приготвя една лека вечеря. — Скръсти ръце пред масивните си гърди и погледна към Дрю: — Доколкото разбирам, поканили сте младата дама на вечеря.
Той схвана меко казано прозрачния й намек.
— Ардън ще бъде наша гостенка за… за толкова, за колкото успея да я убедя да остане. Бихте ли помолили Мо да вземе багажа й от колата?
Госпожа Лаани се заклатушка към вратата.
— И в коя стая да му кажа да го сложи? — Безразличието й бе прекалено явно, за да е истинско.
— В онази стая за гости, която според вас е най-подходяща.
Ардън скри смущението си и пламналите си страни, като занесе Мат в люлеещия се стол и продължи оттам, където госпожа Лаани бе спряла. Когато икономката излезе от стаята, Дрю приседна на пода пред Ардън и облегна ръка на коленете й. Очите им се срещнаха и между тях прескочи искра.
— Според мен госпожа Лаани знае, че си падам по теб.
— Дрю! — възкликна Ардън.
— Освен това мисля, че знае, че и ти си падаш по мен.
— Па-ам — повтори Мат, намръщи се и се хвана за главата.
Двамата възрастни се разсмяха.
— Радвам се, че не може да разбере какво казваш — забеляза тя целомъдрено.
— Но ти разбираш, нали?
— Какво да разбирам? — Престори се, че разглежда с интерес пижамата на Мат.
— Няма значение, ще продължим този разговор по-късно… — Дрю леко потупа Мат. — Е, синко, доволен ли си, че любимката ти се върна?
Без да разбира, че по този начин отговаря на въпроса на баща си, Мат облегна глава на гърдите й и широко се прозя.
— Имал е тежък ден — забеляза Ардън и го погали по бузата.
— Запази малко съчувствие и за мен. Аз също имах убийствен ден.
Тя вдигна глава и му се усмихна като мадона:
— Наистина! Това е първият от многото страхотни дни, които ще имаш, сигурна съм. Какво стана след мача?
— Около час бях пленник на журналистите. Всички се интересуваха от най-неприятните подробности за живота ми през изминалата година. Питаха защо съм се скрил от света и дали сега съм въздържател.
— И ти какво им отговори?
— Казах им, че пиенето е било в резултат на смъртта на жена ми, че съм се свестил преди около шест месеца и оттогава съм тренирал като луд, докато се почувствам готов за ден като днешния.
— Ти беше повече от готов. Кога ще играеш отново?
Той изброи турнирите, които Хам планираше.
— Засега още няма да се претоварвам. Тази година няма да мога да наваксам, обаче мисля, че догодина ще имам впечатляващо участие.
— Колко пъти си печелил Големия шлем? — Преди да дойде на Хаваите, Ардън бе проучила, че Големият шлем означава спечелването на откритите шампионати на Австралия и САЩ, Уимбълдън и Париж.