— Два пъти. През две години. Никога вече няма да го спечеля, ала това няма значение. Ако знам, че играя по най-добрия възможен начин, победата вече няма да е толкова важна. Ще съм спечелил най-голямата битка.
Тя протегна ръка и докосна твърдата му загоряла буза. Почти усети новата сила и увереност, които бе постигнал. Изведнъж подскочи изненадано и извика.
Мат любопитно бе пъхнал ръка в деколтето на роклята й, за да изследва нещо, което досега не бе виждал. Бе решил, че най-интересното са гърдата й и тъмното й зърно.
— Ко-че, ко-че — гордо съобщи той откритието си.
— Матю! — ахна Ардън и отмести ръката му.
Дрю се затъркаля по пода от смях.
— Не е бил често край жени…
— Бил е край госпожа Лаани — възрази Ардън, отбягвайки погледа му.
— Е, вие с госпожа Лаани нямате нищо общо. Мат е видял нещо ново и прекрасно и е бил длъжен да го провери.
— Мисля, че преди да направи още такива неща, би трябвало да проведеш един мъжки разговор с него.
Дрю се изправи, взе на ръце Мат и го понесе към кошчето.
— Да, струва ми се, че си права… — Доближи се до ухото му и прошепна достатъчно силно, за да чуе и Ардън: — Синко, ти имаш отличен вкус за жени!
Госпожа Лаани бе сложила вечерята в малката столова. Като забеляза осветената от свещи маса, Дрю погледна изпод вежди икономката си. Тя обаче се суетеше наоколо, без да му обръща внимание.
— Мислех, че след такъв дълъг и скучен ден имате нужда от нещо по-домашно и спокойно. Надявам се, че обичате херинга, госпожице Джентри.
— Да, много.
Наистина, и студената херинга с кисели краставички и сос от копър, и зеленчуковото ястие, и кремът за десерт бяха много вкусни. Но огромното удоволствие, което Ардън изпитваше от вечерята, бе не заради ястията, а заради мъжа, който я гледаше така внимателно, както и тя него.
Докато по нейна молба обсъждаха мача, очите му светеха с отраженията на свещите. Той сякаш от скромност нямаше желание да говори за това, ала Ардън го помоли да й разкаже за впечатленията си. Изглежда му беше приятно, че бе гледала толкова внимателно и помнеше всеки удар, за който споменаваше.
— Не съжаляваш ли, че загуби?
— Винаги съжалявам, когато загубя. Както веднъж ти казах, аз обичам да печеля. Обаче ако трябва да падна, искам да падна с достойнство и в честна игра. Днес за мен беше победа, въпреки резултата.
— Така е.
Очите му срещнаха нейните през осветената от свещи маса.
— Страхувах се, че няма да дойдеш в клуба, след като сутринта се измъкна от хотела.
— Не съм се измъквала.
— Значи е било чисто съвпадение, че бях в банята, когато си се върнала в стаята си и просто си пропуснала да оставиш бележка — било на госпожа Лаани, или на рецепцията — къде ще бъдеш?
Тя прокара пръст по тънкия свещник.
— Предполагам, че не съм постъпила правилно, след като бях твоя гостенка. Джери Арнълд ми каза, че преди мача си бил ядосан — добави тя с неизречен въпрос.
— Да, бях ядосан. Когато отидох в клуба и се оказа, че няма билет за теб, вдигнах скандал. Казах му да се постарае да ти намери най-доброто място. Както забеляза, той изведнъж стана много любезен — усмихна се Дрю дяволито.
Ардън се наведе през масата.
— Знаеш ли какво? — Струва ми се, че ти обичаш да мачкаш хората, да се държиш грубиянски.
— Вярно е — засмя се той. — Особено когато нещо е много важно за мен. — Стана съвсем сериозен. — Да бъдеш на мача означаваше за мен повече, отколкото можеш да си представиш. Усещах твоята подкрепа и окуражаване.
Очите й недоверчиво се разшириха:
— Та ти дори не ме погледна!
— Нямаше нужда да те гледам, за да знам, че си там — отвърна Дрю с тон, от който кръвта й се развълнува.
Госпожа Лаани прекъсна интимния им разговор:
— Ако нямате нищо против, господин Макаслин, аз ще си лягам — обади се тя от вратата. — Сутринта ще разчистя масата. Госпожица Джентри е в стаята до вас. Така добре ли е?
— Прекрасно, благодаря ви. Лека нощ, госпожо Лаани.
— Лека нощ — едва успя да произнесе и Ардън.
— Хайде да отидем до плажа — предложи й той и й помогна да стане. Целуна я леко по рамото. — Но е добре да си облечеш нещо по-топло. След залез слънце вятърът понякога е доста хладен.
Когато след пет минути Ардън слезе, Дрю я чакаше до стълбата. Тя се бе облякла с велурено яке и подгънати до глезените панталони. Беше боса и той забеляза, че краката й са красиви и с добре поддържан педикюр. Забеляза също съблазнителното полюшване на гърдите й под пуловера и му се прииска да ги обхване с ръце, да усети мекотата им под велура.
— Сигурна ли си, че няма да ти е студено? — попита Дрю колкото можеше спокойно, прегърна я през рамо и я изведе в лунната нощ.