Ардън кимна. Изглежда и за нея бе трудно да говори. Той виждаше в очите й чувствата, очакването за онова, което щеше да се случи. Думите бяха безсилни да изразят всичко, което изразяваха телата им.
Мълчаливо се спуснаха по добре поддържаната ливада, прекрачиха ниската тухлена ограда и се озоваха на пясъка. Плажът бе в малко заливче. Вълните се разбиваха във вулканичните скали и, вече успокоени, обливаха с пяна пясъка. Лунната пътека се простираше като сребърна лента чак до хоризонта и проблясваше от къдравите гребени на вълните. Вятърът шумолеше в палмите.
Колкото и често да бе седял на малкия плаж сам и да бе мислил, че това е едно вълшебно място, сега Дрю разбра, че без Ардън този пейзаж вече винаги щеше да е пуст. Тя правеше вълшебното истинско, осезаемо. От лунната светлина лицето й изглеждаше бледо, но косите й ставаха тъмни като абанос. В сравнение с очите й звездите губеха блясъка си.
Той се разположи на пясъка и я придърпа до себе си. За момент не се опита нито да я докосне, нито да заговори. В края на краищата, не знаеше какво ще му отговори тя, когато й признаеше онова, което не можеше да не й признае. Ако днес, когато се изправи лице в лице с Гонсалес през мрежата, бе познал страха, сега изпитваше направо ужас. Резултатът от мача по тенис за него не значеше нищо в сравнение с резултата от разговора, който предстоеше.
— Обичам те, Ардън…
Толкова. Едно кратко признание. Една смела истина, простичко изречена.
Тя се обърна към него и косата й се развя върху лицето му. Влажните й устни, които му се искаше да притежава цял живот, бяха разтворени от изненада.
— Какво каза?
— Обичам те… — Дрю погледна към океана и почувства колко прилича на него — спокоен на повърхността, но кипящ отвътре. — Никога не съм мислил, че ще кажа това на друга жена, толкова обичах Ели. Не вярвах, че някога отново ще обичам по същия начин. И не е по същия начин. Теб те обичам повече.
Ардън усети как всичкият въздух излиза от дробовете й. Гърдите й болезнено се свиха. Той щеше да я убие с нежните си думи. Не можеше да му го разреши.
— Аз съм тук. Няма нужда да го казваш.
Дрю я погали по бузата и устните му докоснаха челото й.
— Не го казвам поради никаква друга причина, освен защото е вярно. Може и да съм се държал лошо от време на време, обаче не разбираш ли, че то е било опит за самозащита? Чувствах се виновен, защото започвах да те обичам повече, отколкото някога съм обичал Ели. Не можех да го понеса. Днес, когато реших, че си ме изоставила завинаги, едва не полудях.
— Но по време на мача…
— Не тогава, по-късно. След мача, когато никъде не можах да те намеря… — Той се засмя. — Всъщност, по време на мача още бях ядосан заради тазсутрешната сцена. Мисля, че едва ли бих играл с такава енергия, ако не ме беше вбесила толкова.
Тя смутено наведе глава. Пръстите му се заровиха в разрошената й от вятъра коса.
— Ти се държа точно както трябва. Не ме глезеше със съчувствието си, нито се опита да ме убедиш да играя или да не играя. Ти разбра, че решението трябваше да бъде мое, макар да знаеше, че нямам друг избор, освен да играя.
— Така е. Знаех, че трябва да играеш. Знаех, че искаш. Ала не можех да ти го кажа така направо. Ти трябваше сам да го разбереш.
— Точно за това говоря, Ардън. Ти не ми каза онова, което аз исках да чуя. Както правеше Ели.
— Дрю, моля те, недей!
— Искам да го знаеш.
— Но на мен не ми е нужно да го знам.
— Нужно ти е. Аз се съгласих, че когато правим любов, между нас няма да има тайни.
Тя бързо отвърна поглед, ала не поради причината, която той предполагаше. Нали все още криеше своята тайна — тайна, която можеше да й струва неговата любов.
— Ели подкрепяше всичко, което казвах или вършех, дори когато сигурно е била убедена, че не съм прав. Не искаше да идва да ме гледа как играя, защото се боеше, че може да загубя и не би понесла да ме види победен. — Ардън изненадано го погледна и Дрю продължи: — Странно, нали? Когато пътуваше с мен, не се доближаваше до кортовете. И не можеше да бъде обективна, когато падах. Ако днес беше жива, щеше да намери всякакви извинения и оправдания и да ми съчувства заради загубата. Не съм сигурен дали щеше да разбере, че това всъщност е мой личен триумф. А ти разбра — Притисна главата й към гърдите си. — Ели можеше да споделя победата с мен. Но мисля, че едва ли би могла да сподели загубата. Дори след всичко, през което минахме, за да се сдобием с Мат, аз се страхувах какво би направила тя, ако един ден балонът се спука.
При споменаването на Мат Ардън затвори очи. Какво ли би се случило, ако той не се бе родил здрав? Щеше ли Ели да се откаже от него? Рон никога не би приел дете от друг мъж. Можеше дори да даде детето в сиропиталище. От тази мисъл тя потрепери и ръцете на Дрю се обвиха по-здраво около нея.