— Когато играех добре и живеех с Ели, повече се страхувах от бъдещето, отколкото напоследък. Струва ми се, че тя не би могла да преживее една трагедия и да оцелее. — Устните му се приближиха до ухото й и топлият му дъх зазвуча в него: — Ардън, усещам, че ние с теб заедно бихме могли да преодолеем всичко. Ти ме караш да се чувствам силен и уверен в себе си, обаче и да се опитвам да бъда по-добър. Когато някой мисли, че си съвършен, както Ели мислеше за мен, нямаш нужда много да се стремиш напред. — Хвана лицето й в ръце и се вгледа в очите й. — Разбираш ли какво ти казвам?
— Сравненията са нечестни, Дрю. Към всички.
— Знам. Просто исках да ти обясня, че не я замествам с теб. Ти си различна. За мен си по-добра.
— Дрю… — прошепна тя и опря чело на брадичката му. Не бе подготвена за това. Господи, последното, което някога бе очаквала, беше той да се влюби в нея. Направо бе невероятно, дори по-невероятно и от това, че тя се бе влюбила в него. Бе прекалено. Ардън не можеше да понесе толкова много щастие в живота си. Това я плашеше. Каква ли цена щеше да се наложи да заплати за него?
Ала когато ръцете му бяха топли и успокояващи, любовните му думи звучаха в ушите й, сърцето му биеше в унисон с нейното, тя не искаше да мисли за бъдещето. Искаше само да се наслади на факта, че Дрю я обича. Щеше да му каже за Мат сега, докато бе откровен и настроението бе нежно. Но…
— Ардън, Ардън — прошепна той името й миг преди устните му да се слеят с нейните и отново да открият вкуса й — чудо, което се случваше винаги, когато я целунеше.
Ръката му се плъзна под велуреното яке. Кожата й бе топла и мека като кадифе. Дрю усещаше как сърцето й пулсира в дланта му.
Тя въздъхна и се приближи към него с неизречена, ала неоспорима страст.
— Не искам да заемам ничие място в сърцето ти, Дрю.
Той я целуна по шията.
— Ти не заемаш ничие място. Ти си единствена. Ти заемаш само твоето място, защото никой друг никога не е можел да го запълни. — Ръцете му говореха толкова красноречиво, колкото и думите. После ги измъкна изпод пуловера и ги обви около нея с жест на безспорно притежание. Отново я целуна и главата й се отпусна на вдигнатото му коляно. — Обичам вкуса ти — произнесе Дрю в устните й. Езикът му гъделичкаше подлудяващо ъгълчетата на устата й, докато накрая Ардън вдигна ръце и обхвана главата му.
Изви се и притисна гърди към неговите. Целуна го така, както никога досега не се бе осмелявала да целуне никого. Предишните ограничения изчезнаха. Целуваше го отново и отново, показвайки цялата си страст.
— Боже мой! — простена той, когато най-после се отдръпнаха, за да си поемат въздух. Вгледа се в очите й: — Да влезем ли?
Тя кимна и двамата заедно станаха. Къщата бе тиха. Светеха само нощните лампи в коридора. Пред вратата на стаята й Дрю сложи ръце на раменете й.
— Притесних те, Ардън. Откакто те срещнах, винаги съм правил онова, което искам. Няма повече да те тормозя. Признах ти, че те обичам и това е истина. Но то не те задължава с нищо. Ако дойдеш при мен, ще ти покажа колко те обичам. Ако не, ще те разбера.
Той потъна в сянката на коридора и изчезна в съседната врата. Ардън машинално влезе в стаята, където беше оставен багажа й. Дори не забеляза цвета на тапетите, които, кой знае как, бяха и елегантни, и уютни. Банята бе също толкова стилна.
Съблече се и пусна душа. Старателно се изкъпа, все още в онзи транс, който не й позволяваше да мисли отвъд чувствата си, отвъд инстинктите си. Изсуши косата си и се обля с парфюм, прекалено скъп за такава разточителна употреба. Сложи на устните си леко червило. Облече едно копринено кимоно и излезе.
Почука тихо и вратата веднага се отвори. Дрю стоеше пред нея с увита около кръста хавлия. Косата му бе влажна. Очите му светеха като сапфири.
— Ардън?
— Желая те — призна тя дрезгаво.
— В леглото?
— Да.
— Гол?
Вместо отговор Ардън пристъпи към него и сложи ръце на гърдите му. После прокара пръсти надолу по тях. Ръцете й стигнаха до кърпата и тя падна.
Ударите на сърцето й заглушиха всички други звуци, дори неравномерното й дишане. Пръстите й се спуснаха още по-надолу. Тогава смелостта я изостави и Ардън вдигна умолително очи към него:
— Аз… не мога…
— Шшшт — прошепна той и я привлече към себе си. — Ти извървя повече от половината път. Това не беше изпитание. Никога няма да трябва да правиш нещо, само защото мислиш, че аз го искам или очаквам. Нека заедно се научим да се обичаме.