Устните му плахо се доближиха до нейните и започнаха внимателно да се движат, докато моментното й стеснение изчезна и тя му отговори с истинската чувственост; която цял живот бе крила в себе си. Устните й се разтвориха.
Треперещи от нетърпение, ръцете му се плъзнаха под кимоното. Едва сдържа желанието си да го смъкне от тялото й и да я смачка в прегръдките си. Ардън не бе една от онези мимолетни нищо незначещи нощни играчки. Те бяха останали в миналото. Тя бе неговото настояще и бъдеще. И бе скъпоценна, толкова скъпоценна. Искаше му се да не бърза, да се наслади на всеки нюанс от нея и тяхната любов. Спря ръце на кръста й. Едва когато Ардън тихо простена от копнеж, свали дрехата й от тялото и я пусна на пода.
Отстъпи крачка назад, за да се полюбува на съвършената й голота. Ръцете му леко я докосваха, следвайки погледа. Тя със смущение почувства, че очите й се изпълват със сълзи на благодарност.
— Никога досега не съм била обожавана — прошепна тихо. — Само обладавана.
Лицето му изглеждаше невероятно тъжно. После невероятно щастливо.
— Толкова си красива! — Взе я на ръце и я отнесе в леглото. Остави я на меките чаршафи и легна до нея. Вдигна ръцете й над главата й и започна да гали гърдите й. — Не ти личи, че някога си раждала… — Ардън се сдържа тъкмо навреме, преди да го поправи, че е раждала не един, а два пъти. — Ти си съвършена — прошепна Дрю секунда преди устните му да покрият нейните. После се спуснаха надолу по шията и гърдите й.
— Пусни ми ръцете — помоли тя, вплете пръсти в косата му и привлече главата му по-близо. — Господи, Дрю, никога досега не съм била докосвана така…
— Надявам се. Искам да съм единственият мъж, когото си спомняш, че някога те е докосвал така…
— Никой друг не е. Не така…
Сама не можеше да се познае. Когато езикът му се спря върху пъпа й и се спусна още по-надолу, през тялото й премина тръпка. Разбра, че досега не е знаела какво значи интимност.
— Моля те, моля те, Дрю!
Той се подчини на молбата й и на нетърпеливо впитите й в него ръце. Надигна се и се отпусна върху нея. Без да откъсва очи от нейните, проникна в нея, без да се колебае, без да спира, бавно и дълбоко. И тогава направи нещо, което съпругът й никога не бе правил, докато я любеше — усмихна й се. После започна да се движи, като непрекъснато я наблюдаваше, за да види какво кара очите й да се замъгляват от страст.
— Толкова е приятно да те усещам, Ардън!
— Наистина ли?
— Господи, да!
Разговор? Не й се бе случвало такова нещо в леглото с Рон.
Когато дойде върхът, ги обви кадифен екстаз, разтърси ги, издигна ги, хвърли ги на милостта на небесата и после ги спусна в царството на красотата.
Доста минути по-късно Дрю вдигна глава от рамото й и отметна влажните кичури от очите й. Когато те се отвориха със сънено задоволство, той я целуна по устата:
— Благодаря ти, Ардън. Благодаря ти, че ме направи нов човек.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Леките завеси пред прозореца, гледащ към океана, се издуваха от вятъра. Ардън отвори замечтано очи и въздъхна от най-голямото удоволствие, което някога помнеше да е изпитвала. Стаята, окъпана в лавандуловия ефир на зората, я обгръщаше като чувствено гнездо на любовта. В нея тя бе научила смисъла на живота в най-великолепното му измерение.
Дишането на Дрю бе дълбоко и равномерно. Усещаше го върху голия си гръб. Ръката му лежеше върху бедрото й. Ардън бавно обърна глава, като внимаваше да не го събуди, и огледа спалнята, която в снощния си транс не бе забелязала.
Бе обзаведена с вкус, както и цялата къща. Стените бяха облепени със зелен плат, който контрастираше с агнешката кожа на леглото. Дебелият килим бе с цвят на слонова кост. Върху неутралния фон се открояваха като ярки оранжеви и шоколаденокафяви петна двата фотьойла край малката масичка до прозореца, многобройните възглавници, небрежно хвърлени от леглото на пода и изисканите картини, които висяха в месингови рамки по стените. Камината в ъгъла срещу прозореца бе истински лукс в тропическия климат. Харесваше й тази стая.
Обичаше този мъж.
Един слънчев лъч грееше върху килима. Тя трябваше да се върне в собствената си стая, преди да бяха станали и другите. Скоро Мат щеше да се събуди. А после никой нямаше да може да спи, помисли Ардън с усмивка.
Освободи се от ръката на Дрю и се промъкна към края на леглото. Спусна крака на пода, облече коприненото си кимоно и тръгна на пръсти по килима, който изкусително гъделичкаше босите й ходила. Бавно завъртя дръжката и в този момент ръцете на Дрю се опряха на вратата от двете й страни.
Тя извика тихо и се притисна към дървото.
— Къде отиваш? — попита той и я прикова между вратата и твърдото си тяло.