— В моята стая.
— Я помисли пак… — Целуна я по врата. — Никъде няма да ходиш, освен обратно в леглото. С мен.
Езикът му погъделичка ухото й и тя потрепери.
— Ах… Дрю… Недей… Аз… трябва да се върна в стаята си.
Ръцете му се плъзнаха по вратата към кръста й. Коланът на кимоното й падна.
— Кажи ми поне една причина…
— Ами… — Тялото му се притисна към нейното. Ардън знаеше, че бе дошъл при нея така, както бе спал — гол. И не й идваше наум никаква причина да си отиде точно в този момент.
Ръцете му се затвориха върху гърдите й.
— Харесва ми разликата от банския ти… — Прокара пръст по линията. — Разбира се, ако се печеш на моя плаж, няма да имаш никаква разлика. Ще те намажа с плажно масло и ще можеш да почерняваш равномерно навсякъде, докато аз те гледам.
Ръцете и думите му отново я пренасяха в онзи омайващ свят, който бе познала снощи. Тялото й несъзнателно повтори извивките на неговото.
— Обичам да усещам кожата ти с език. Имаш вкуса на всички майчински и на всички еротични неща. Твоят вкус въплъщава женствеността.
Загубила всякакви сили и желание да се съпротивлява, тя отпусна глава на рамото му и започна леко да се движи. Почувства как в нея се надига бясно желание.
Дъхът му звучеше като бурен вятър в ухото й, а ръцете му изследваха гладкия й корем и много скоро стигнаха до крайната си цел.
Дрю не бързаше. Внимателно и нежно я даряваше с неизказано удоволствие, без да иска нищо в замяна. Докара я до непоносима страст, докато накрая я обърна и я повдигна срещу себе си. Светът избухна. Бедрата й се обвиха около неговите, ръцете й се затвориха около врата му.
Когато отново се върна в съзнание, Ардън не смееше да го погледне. Усетил стеснението й, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Усмихна й се и я погали по гърба.
— Ардън — прошепна, — толкова ли беше ужасно?
— Беше прекрасно…
— Защо тогава избягваш погледа ми? — Поднесе пръстите й към устните си.
Тя се усмихна нерешително:
— Смутена съм… — Думите бяха произнесени едва чуто.
— Не съм искал да те засрамвам.
— Не! — Ардън широко отвори очи. — Не си ти. Ти не ме караш да се срамувам от теб. Аз се срамувам от себе си. Аз… никога досега не съм била такава… — Спря поглед върху златистите косъмчета по мускулестите му гърди. Искаше й се да ги докосне, но още се плашеше от промените, които настъпваха в нейната личност. — Не мога да се позная, когато съм такава невъздържана. — Облегна глава на ръката му и продължи да произнася на глас мислите си: — Сякаш в мен е имало друга жена, която не съм познавала, преди да те срещна… Не, не е вярно. Не че е имало друга жена, пак съм си аз. Просто не съм знаела, че мога да бъда и такава… И сега ми е трудно да я опозная.
— С други думи — обади се Дрю тихо, — преди да ме срещнеш, ти не си знаела, че си една чувствена ненаситница. — Тя го погледна стреснато, ала като видя веселите пламъчета в очите му, се засмя облекчено. — Честно казано, поласкан съм. — Прегърна я и двамата се претърколиха на леглото. Сърцето му пееше, защото им беше толкова приятно заедно и можеха едновременно да се смеят и да се обичат. След смъртта на Ели за него не бе имало радост след секса, само трескаво отчаяние.
Сега не можеше да понесе мисълта колко празен е бил животът му. Не искаше дори да си представи живота си без Ардън. Целуна я, но не със страст, а с желание да й покаже колко жизненоважна бе станала за него.
— Ела да се изкъпем — прошепна той дрезгаво.
Банята бе обзаведена като за наслада. Вградената вана бе огромна и разположените през равни интервали тръби създаваха водовъртежи. Панорамният прозорец гледаше към океана. Големият душ бе отделен с прозрачна стъклена врата. Там Дрю заведе Ардън.
Каквато още скромност й бе останала, всичката изтече в канала, за да не се появи никога вече. Очите и ръцете му възвеличаваха всяка част на тялото й. Те се целуваха и облизваха капките вода от лицата си. Тя бавно и предизвикателно насапуниса ръцете си, плъзна ги по мускулестия му гръб и се запозна с всяка извивка на мъжествената му фигура. Гърлото му пресъхна.
— Ардън — простена той, — знаеш ли какво правиш с мен?
— Нещо лошо ли? — бързо се отдръпна тя.
— Не, не! — Хвана ръката й и я върна където беше. — Ти си съвършена и толкова невинна, въпреки че си била съпруга и майка.
— Едното няма нищо общо с другото… — Имаше предвид не само личния си живот с Рон, а и стерилната прецизност, с която бе заченала Мат.
— Сигурно съм ужасен егоист, но съм доволен.
Изплакнаха се и се върнаха в спалнята.
— Какво ще правим, ако Мат влезе?