— Няма да влезе. Заключил съм вратата… — Наведе се над гърба й и прошепна право в ухото й: — Не исках никой да ни безпокои, дори синът ми.
Ардън тихо простена, като усети лекото му захапване по кръста си. Безжизнена като парцалена кукла, остави ръцете му да я обърнат. Устните му продължиха пътешествието си по корема й, после по-надолу.
— Искам отново да те любя, Ардън… — Дъхът му се блъскаше на тласъци по кожата й.
— Тогава люби ме…
Тя обви ръка около врата му и привлече главата му към гърдите си.
— Целуни ме — прошепна задъхано.
Дрю простена тихо и пое зърното в устни. Леко го засмука, после продължи и от другата страна, докато и двете й зърна заблестяха на слънчевата светлина. Ардън се извиваше под него и го молеше да запълни пропастта, която бе създал в нея.
С едно сигурно движение той я облада. Потъна в нейната топлина и тя здраво го обгърна.
Както и преди, това не бе кулминация, а начало. Прераждане. Защото както животът на Дрю струеше в нея, така Ардън го изпълваше със своя аромат. Те лежаха заедно, чувствайки се изпълнени с нов живот и енергия.
— Ардън — подзе той тихо и я привлече към себе си, — тази незаконна история трябва да свърши.
Тя имаше чувството, че сърцето й се разбива на милион парчета.
— Да свърши ли?
— Да — отговори Дрю сериозно. — Ти трябва да се омъжиш за мен.
— Още не си отговорила на предложението ми.
Бяха минали часове, откак го направи, но Ардън продължаваше да няма никаква представа как да отговори. Бяха на плажа и си играеха с Мат. Тримата бяха като едно семейство и това я плашеше.
— Доколкото си спомням, то беше по-скоро заповед, а не предложение — пошегува се тя.
— Какво друго можеш да очакваш от един грубиян? — Тонът му бе весел, ала очите му бяха сериозни.
Когато за пръв път спомена за женитба, не поиска веднага отговор. Само я прегърна и заспа. Ардън обаче не можа да заспи. В ума й се въртяха мисли за отминалата нощ, за чувствените открития на новия ден и за неочакваното предложение на Дрю.
Тя да се омъжи за Дрю Макаслин, световноизвестния тенисист?! Дрю Макаслин да се ожени за никому неизвестната Ардън Джентри, жената, наета да роди детето му?!
Когато той се събуди, решиха, че достатъчно са се отдавали на удоволствия. Мат вече закусваше. Махна им весело и поръси таблата пред високото си столче с овесени ядки. Дрю бе облечен с екип за тенис, а тя с шорти. Той се бе опитал да я убеди да дойде с него на тренировката.
— Дрю, дрехите ми цяла седмица са били в куфара в онзи влажен килер. Трябва да ги прегледам и да ги сортирам за пране и химическо чистене.
— Мога да го направя вместо вас — предложи госпожа Лаани и сложи пред Ардън чиния с пресни плодове и чаша кафе.
— Благодаря — усмихна й се тя. — Но предпочитам сама да подредя нещата си, за да знам кое къде е.
Изглежда никой не се съмняваше, че Ардън ще остане тук неопределено време. Освен самата тя.
Дрю отиде сам на тренировка. След като дрехите й бяха изгладени и закачени в гардероба, Ардън помогна на госпожа Лаани да подреди новите дрехи, които бяха купени за Мат.
— О, колко е прелестно! — възкликна тя и вдигна костюмчето с избродирани на блузката две ракети за тенис.
Госпожа Лаани се засмя:
— Реших, че татко му ще го хареса.
Мат се въртеше в краката им. Ардън не му се ядоса, дори когато той разпиля опаковъчните хартии по пода на цялата баня. От време на време го прегръщаше, вглеждаше се в лицето му и му се радваше.
Как бе могло семето на Дрю, внесено без чувство в нейното тяло, да създаде такова съвършенство? Тя благодареше на Бога, че бе участвала в сътворяването на този нов живот.
Дрю се върна преди обед. Сияеше от радост.
— Трябваше да видиш каква тълпа се беше събрала да ни гледа, докато тренирахме с Гари! Когато излязох на корта, станаха на крака и ме посрещнаха с овации. ЮПИ и „Асошиейтид Прес“ са отразили вчерашния мач. Новината е обиколила целия свят. Хам е извън себе си. Докато бях там, той се обади в хотела и ми каза, че отвсякъде звънят телефони и ме канят на турнири и в Щатите, и в чужбина. Моите спонсори се обадиха да ме поздравят.
Говореше за фирмите, чиито дрехи и обувки носеше, с чиито ракети играеше, с чиито самолети летеше, с чиято паста за зъби се миеше. Договорите с тях носеха не по-малко, ако не и повече пари от наградите от турнири. Когато играта му се влоши, своевременно намаляха и предложенията от въпросните фирми.
— Страхувах се, че няма да ми подновят договорите. Сега говорят все по-големи и по-хубави неща. Все още са предпазливи, разбира се. Това е само един мач, а и аз всъщност не го спечелих, но поне не са ме отписали заради загубата. Трябва да спечеля поне веднъж. Сега знам, че мога. — Със светнали очи стисна ръката й през масата за обед. — Трябва ми само едно нещо, за да бъда напълно щастлив.