Ардън знаеше кое е това нещо. То я преследваше цяла сутрин. Сърцето й щеше да се пръсне от радост, че Дрю я обича достатъчно, за да се ожени за нея. Защо тогава се колебаеше? Защо не обви ръце около него в момента, в който чу предложението му? Защо още тогава не прие?
Защото веднага си спомни причината, която я бе довела при него.
Мат.
Какво повече би могла да иска? Щеше да има сина си, да живее с него, да бъде негова майка в истинския смисъл на думата, да го гледа как расте, става момче, младеж, мъж. Щеше да го обича, да му помага в трудни моменти. Защо не можеше да каже на Дрю, че повече от всичко на света иска да се омъжи за него?
Защото той бе честен с нея, а тя не бе честна с него. Не можеше да встъпи в този брак с лъжа помежду им. Вече бе имала такъв брак и той бе родил омраза. Рон се бе оженил за нея заради своята лична изгода и Ардън никога не му го прости. Дори го намрази. А той бе започнал да я презира заради неизменното й покорство.
Какво би станало, ако Дрю откриеше коя е тя и каква роля бе изиграла в миналото му? Щеше да реши, че се бе омъжила за него единствено защото е искала да бъде със своя син. Щеше ли някога да повярва, че сега Ардън го обичаше също толкова… не, повече, отколкото сина, когото бе заченала от неговото семе? Като познаваше гордостта му, много се съмняваше.
„Затова трябва да му го кажеш сега“, заповяда си тя. „Не рискувай той да разбере сам по-късно. Не можеш да пазиш тази тайна между вас, затова му го кажи сега. Още днес.“
Потръпна от страх. Независимо коя беше майката на Мат, Дрю не би бил щастлив да се запознае с нея. Всеки път, когато споменеше колко трудно той и Ели се бяха „сдобили“ с Мат, очите му издаваха безпокойство. Не, Дрю не би се зарадвал на срещата с майката. Определено не би бил доволен, ако научеше, че Ардън бе жената, на която той се бе доверил, влюбил се бе в нея, я тя вече толкова дълго бе пазила тайната си от него.
Когато след обеда слязоха на плажа, всички тия мисли все още се въртяха в главата й.
Сега Дрю я притискаше да му даде отговор. Но Мат избра точно този момент, за да скочи на гърдите й и да я събори.
— Ах, ти! — извика Ардън и го хвана през кръста. — Струва ми се, че трябва да минеш на диета. — Сложи го на плажната кърпа до себе си и го погъделичка по дебелото коремче. Мат се разкиска, отскубна се от нея и се затича към брега. — Внимавай! — извика тя след него.
Момчето спря, обърна се и спонтанно се втурна обратно. Обви ръце около врата й и положи една мокра и възторжена целувка върху бузата й.
Очите й се замъглиха от сълзи.
— И той те обича — обади се тихо Дрю. — Ти също го обичаш, нали?
Не можеше да отрича очевидното.
— Да.
— А мен? Или ми се струва, че виждам нещо, което всъщност го няма?
Сълзите се затъркаляха по страните й. Ардън протегна ръка и докосна разпилените му от вятъра кичури.
— И теб обичам… — Прокара пръст по долната му устна. — Обичам те толкова много, че ме боли.
Той хвана ръката й и я притисна към устните си.
— Тогава кажи, че ще се омъжиш за мен. Хам иска да замина за две седмици на турнир. Искам ти и Мат да дойдете с мен. Искам да дойдеш като моя съпруга. — Идеята да замине без нея бе прекалено мрачна, за да я обмисля. От друга страна, знаеше, че не може да не замине. Сега беше моментът.
— Две седмици — повтори тя печално.
— Знам, че не ти оставям много време. Ала защо да чакаме? Ако ме обичаш…
— Обичам те.
— А аз знам, че и аз те обичам. Омъжи се за мен още сега, Ардън… — Погледна към детето, което си играеше в плитчините. — Никога не съм мислил, че ще изнудвам една жена да се омъжи за мен, но съм принуден да изиграя всичките си козове. — Въздъхна тъжно и добави: — Мат има нужда от майка.
— Той има госпожа Лаани… — Това бе слаб аргумент. Сърцето й сякаш се бе закотвило в нещо в дъното на душата й и я дърпаше надолу, надолу, надолу, откъдето нямаше връщане назад. „Моля те, не използвай сина ми, за да ме убедиш да направя нещо, което знам, че не трябва да правя.“
— Не знам какво бих правил без нея — отговори Дрю. — Тя изтърпя пиянството ми и мрачните ми настроения, когато друга, по-малко благородна жена щеше да си събере багажа и да си замине. Много е добра с Мат. Чувствам я повече като член на семейството, отколкото като икономка, ала тя никога няма да му бъде майка. Като начало е твърде възрастна. — Хвана ръката на Ардън и я стисна. — След няколко години ще трябва да замина оттук. Когато Мат порасне, а аз вече съм стар за професионалния тенис, няма да можем да живеем далеч от света. Когато тръгне на училище и види, че всички други деца имат майки, Мат също ще има нужда от майка. От теб. — Все още виждаше колебание в очите й. Имаше още един коз. Не беше честно, но го направи от отчаяние: