— Бъди за моя син това, което не можа да бъдеш за Джоуи.
Тя рязко издърпа ръката си.
— Не трябваше да го казваш, Дрю.
— Знам, по дяволите, обаче виждам, че може да те загубя, а не мога да допусна това да се случи. Аз се боря за живота си и смятам да използвам всички оръжия, които имам на разположение. — Очите му пламтяха. — Казах ти вече, ти не си просто заместител на Ели, и се кълна в Бога, че е така. Мат също не може да ти замести сина, когото си загубила, но ти каза, че си го заобичала. Дай му онова, което не си имала шанса да дадеш на Джоуи. — Докосна устните й със своите. — Можем дори да имаме и наше дете.
— О, Господи! — извика Ардън и закри лицето си с ръце.
Той я скри в прегръдките си и я погали по главата.
— Знам, че отново те измъчвам, ала те искам в живота си. Повече от тениса. Повече от всичко друго. И въпреки това не бих те молил, ако не мислех, че и ти също толкова имаш нужда от Мат и от мен.
Тя усети една мокра ръка на рамото си и вдигна глава. До нея стоеше Мат. Долната му устна трепереше, а в очите му, както и в нейните, блестяха сребърни сълзи.
— А-дън — изхлипа той, готов да заплаче. — А-дън!
— О, съкровище, не плачи! — Ардън избърса сълзите си и се насили да се усмихне лъчезарно. — Виж, всичко е наред. — Спомняше си, че Джоуи никога не се разстройваше толкова, както когато я видеше да плаче. — Аз съм добре, виж.
Мат погледна със съмнение към баща си, но очите на Дрю бяха приковани върху нея. Тя прегърна момченцето и го притисна към себе си, смутена, че му бе причинила момент на несигурност и болка.
— Ето, виж, аз съм щастлива. Къде ти е пъпчето? Виждам го, виждам го! — Закачливо го натисна. Мат се разкиска и сълзите му започнаха да пресъхват.
Госпожа Лаани извика към тях откъм оградата, разделяща плажа от ливадата:
— Как не ви е срам да оставяте момчето да тича голо! — сгълча ги тя. — Ще стане безбожник.
— Бог така го е създал, госпожо Лаани — възрази й Дрю и хвърли заговорнически поглед към Ардън.
— Срамота! — измърмори възрастната жена, грабна Мат и се опита да навлече бански гащета на ритащите му и покрити с пясък крака. Той се извиваше и дърпаше, докато накрая тя се отказа. — Виждате ли? Вече е половин дивак.
Заизкачва се с мъка по хълма, носейки момчето, което повтаряше „Няма спя“, докато се скриха от погледа им.
— Не знаех, че ме е видял да плача. Не биваше да го разстройвам.
— Ако аз се разплача, ще се съгласиш ли да се омъжиш за мен? — Изражението на Дрю бе толкова момчешки победоносно, а очите му толкова тъжни, че Ардън избухна в смях.
— О, Дрю! — Наведе се да го целуне. — Обичам те, но има причини, поради които не трябва да се омъжа за теб.
— И толкова повече причини, поради които трябва.
Тя облегна глава на гърдите му. Обичаше соления, мускусен аромат на кожата му.
— Има една много голяма причина, поради която не трябва да се омъжа за теб. Нещо, свързано с мен, с моето минало. Нещо, което съм направила…
Той повдигна главата й, за да се вгледа в очите й.
— Ардън, не е възможно в миналото ти да има нещо, от което да се срамуваш. И дори да имаше, в сравнение с мен ти си живяла като светица. Не ме интересува нищо в твоето минало. Единственото, което ме интересува, е нашето бъдеще. — Погали я по бузата. — Ако става дума за това, има нещо, за което аз се колебая дали да ти кажа. Ала, честно казано, не мисля, че има значение. То не засяга любовта ми към теб. — Целуна я по ъгълчето на устата. — Има ли твоята тайна нещо общо с мен? С чувствата, които изпитваш към мен? Обичаш ли ме по-малко заради нея?
На това поне можеше да му отговори честно.
— Не. Тя не намалява с нищо любовта ми към теб.
— Тогава забрави я. И моят, и твоят живот започнаха тогава, когато се срещнахме. Нека нашето минало остане свещено и лично. Ще затворим книгата и ще започнем да събираме нашите собствени свещени и лични спомени. — Целуна я. Това бе една дълбока целувка, сякаш искаше с устните си да изтрие възраженията й. — Омъжи се за мен, Ардън.
— Дрю, Дрю… — Тя посрещна отново устните му и всичко, освен любовта й към него, започна да й изглежда незначително.
Той обви собственически ръце около нея и символично отдели двамата от останалия свят.
— Свали си банския — прошепна в устните й. Ардън се отскубна от него с престорено възмущение:
— Това ли е единствената причина да искаш да се ожениш за мен? За да се възползваш неограничено от тялото ми?