— Една от причините — отговори Дрю и одобрително огледа извивките, които банският много малко скриваше.
Ако той не признаваше пред нея произхода на Мат, беше ли нейната тайна толкова по-лоша? Изведнъж се почувства свободна. Искаше й се да отпразнува тяхната любов, да бъде щастлива, да се измъкне от блатото на тревогите и вината.
— Ами ако някой мине?
— Мо и госпожа Лаани са единствените, които имат достъп до имението без моето специално разрешение. А те и двамата знаят, че когато съм сам на моя плаж с жена, не трябва да се появяват.
— Така ли? И колко пъти си бил сам на твоя плаж с жена?
— Днес е първият път. Тази сутрин проверих в бележника си.
Тя прехапа устни, за да не се засмее.
— Ами ако мине някоя лодка? Ако някой плува наблизо и ни види… мен… без никакви дрехи?
— Ние първи ще видим лодката и ще се облечем.
— Виждам, че си помислил за всичко.
— За всичко! Между другото, ти съгласи ли се с моето предложение? Или от целувките ти трябва да разбирам, че отговорът е да? — Ръцете му се плъзнаха около тялото й.
— Не съм казала да… — Горнището на банския беше отвяно от вятъра. — Но тъй като съм тръгнала да лудувам… — Дрю се изправи и смъкна гащетата си. Бе съвременна версия на Адам — съвършен, загорял и силен, въплъщение на мъжката красота. — Тъй като съм тръгнала да лудувам по плажа с теб… — Пред погледа на горящите му очи тя свали бикините си — …гола… — Той се спусна до нея на одеялото. — … предполагам, че ще трябва да стана твоя жена.
Целувките му бяха горещи, почти толкова горещи, колкото пясъка, вятъра и слънцето, и също толкова първични.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— И това ми било меден месец! — измърмори Дрю.
Караше през живописната долина на Лахаина.
— Мисля, че е прекрасен — засмя се Ардън и за десети път загащи ризата на Мат.
— Моята представа за меден месец е съвсем друга…
— Ще стигнем и до това — прошепна тя. Главата на Дрю се завъртя към нея и очите му я изгориха. — Но засега, моля те, гледай пътя.
След като Ардън се съгласи, той не губи време в приготовления за сватбата. Свърши всичко само за няколко дни. Церемонията онази сутрин бе скромна. Отлетяха до Хонолулу при един пастор, когото Дрю познаваше добре. Присъстваха само госпожа Лаани и съпругата на пастора. По молба на Ардън, Дрю не уведоми пресата.
— Моля те, Дрю, не искам да бъда под прожекторите. Ще дойда с теб на турнира, ще те окуражавам на всеки мач, ала не искам да ме снимат и интервюират.
Спомняше си фотографите, които се тълпяха около него и Ели, когато излизаха от болницата. Как бяха успели да запазят в тайна, че Ели не е истинската майка на детето? Ардън обаче трябваше сама да пази собствената си тайна. Поне за малко. Бе решила да признае на Дрю, че е майката на Мат, ала не преди той да е сигурен в нейната любов към него. Засега колкото по-малко хора знаеха за техния брак, толкова по-добре. Искаше да остане в сянка.
— Но аз се гордея с теб — възрази Дрю. — Защо искаш да крием, че сме женени?
— Не искам да го крием. Просто не желая да го разгласяваме. — Замисли се за някакво убедително извинение. — Защото… заради Ели. Тя е била толкова красива, дотолкова част от твоя живот. Не искам да ме сравняват с нея, преди да съм се ориентирала.
— Няма място за сравнения — възрази той нежно и я погали по косата.
— Ала другите могат да си помислят така, а това ще ме накара да се чувствам ужасно неудобно.
Дрю се съгласи неохотно. Следобед се върнаха на Мауи, за да сложат изтощения Мат да спи.
— Трябва да се обадиш на Гари да изиграете един-два сега.
— На сватбата си?!
— Искаш ли да печелиш на турнира, или не?
Той се обърна към госпожа Лаани и разпери широко ръце:
— Женени сме само от няколко часа, а тя вече се ми се качва на главата! — Но зад шегата Ардън виждаше, че му бе приятно нейното разбиране за тежките изисквания на кариерата му. — Нали ще дойдеш с мен на мача?
— Не бих могла да го пропусна.
Ръка за ръка се качиха в семейната спалня. Госпожа Лаани вече бе пренесла повечето от нещата й. Тоалетните принадлежности и гримовете й бяха подредени в банята.
— Как е успяла толкова бързо? — изненада се Ардън.
— Бях й наредил да те пренесе тук колкото е възможно по-скоро. Нали ти измисли онова смешно правило, че няма да спиш отново с мен, преди да се оженим. — Дрю се приближи и обви ръце около кръста й. — Зажаднял съм за теб — прошепна в гърдите й, които разцъфнаха от желание под копринената блуза. — Отсега нататък не чакай от мен никаква милост.
Устните им се срещнаха нетърпеливо, най-после поддали се на дълго потискания копнеж. Без да спира да я целува, той свали дрехите й и наведе глава към гърдите й.