Тя смъкна ризата му и започна трескаво да се бори с колана, докато го освободи. Мускулите му се свиха от напрежение.
Дрю я погали по гърба, по бедрата. Ардън впи пръсти в косата му и го отблъсна.
— Трябва да играеш тенис — каза задъхано.
— По дяволите тениса! — изръмжа той и отново посегна към нея.
Тя бе непреклонна.
— Точно там ще отиде играта ти, ако не тренираш.
Дрю измърмори някаква ругатня, но отстъпи и започна да облича екипа си. Ардън се зае с нещата, оставени на тоалетката й, опитвайки се да не се разсейва от голото му тяло, от което той ни най-малко не се смущаваше. Никога не бе виждала по-добре сложен мъж.
Дрю тъкмо се обуваше, когато улови възхитения й поглед й в огледалото.
— Видя ли нещо, което ти харесва? — намигна й той.
Тя смутено разбърка чекмеджето, докато го затваряше.
— Харесва ми всичко, което виждам — призна Ардън и се осмели отново да погледне към огледалото. Той дойде зад нея.
— Радвам се… — Вдигна косата й, за да я целуне по врата.
Свърши с обличането и вече слагаше дрехите си за преобличане в сака, а тя още се бавеше с нещата върху тоалетката.
— След като прекъсна романтичната ми увертюра, защото нямаме време, ще ме накараш ли сега да закъснея заради твоето мотаене?
Ардън се почувства като ученичка.
— Защо не ме почакаш долу? Аз… ъъъ… ще дойда след малко.
— Какво по дяволите ти ста… — Дрю се овладя, пристъпи към нея и разбиращо сложи ръце на раменете й. — Отдавна не си живяла в една стая с мъж, нали? — Тя преглътна мъчително и кимна. Чувстваше се като глупачка. Той я целуна по бузата. — Ще сляза долу. Не се притеснявай.
— Дрю! — спря го Ардън, когато вече бе стигнал до вратата. Той се обърна. — Благодаря ти.
Дрю се усмихна и й намигна:
— Ще измисля начин да ми се отплатиш.
Въпреки нежеланието си да играе мач в деня на сватбата си, той игра добре. Отново се бе събрала тълпа да гледа тренировката, която ентусиазирано ръкопляскаше на всяко негово по-трудно връщане. Беше в стихията си и се наслаждаваше на мача. Макар да не я поглеждаше, Ардън знаеше, че усеща нейното присъствие и подкрепа.
Бе намислил да я заведе на изискана тържествена вечеря, за да отпразнуват повода, но Мат се разрева, като видя, че тръгват без него.
— Не можем ли да го вземем с нас? — попита тя и притисна разплаканото момченце към себе си.
— Ардън, от първата брачна целувка сутринта непрекъснато те деля с други хора. Искам те за себе си.
— Аз също те искам. Ала няма да ми е приятно, ако оставим Мат да плаче така.
Дрю се опита да се обърне към здравия й разум:
— Той плаче само за да те накара да ти стане мъчно за него.
— Знам. Знам също, че трябва да се заема с възпитанието му. Но само не тази вечер.
След няколко цветисти ругатни Дрю се предаде.
— Обаче хич и не си мисли, че ще спи при нас — предупреди я той и подкара по магистралата.
— Къде ни водиш? — попита Ардън, когато натовареното движение го принуди да забави.
— След като настояваш да излезем семейно, ще ти позволя да ми сготвиш вечерята.
— Какво?! — засмя се тя изненадано.
— Почакай и ще видиш.
Стигнаха до „Ханчето на пионерите“ — исторически хотел, в който някога са отсядали моряците, когато Лахаина е била важно китоловно пристанище. Ханчето бе построено около открит вътрешен двор, осветен от фенери и изпълнен с тропически растения.
— Чудесно е! — възкликна Ардън.
— Радвам се, че ти харесва. Но не се шегувах, когато казах, че ти ще готвиш. Виж! — Той посочи към голяма скара с дървени въглища. Над нея висеше часовник, за да може всеки да измери времето за печене според предпочитанията си. На лавици бяха наредени подправки и сосове.
— Най-случайно аз съм страхотна готвачка — похвали се тя. — Когато бях омъжена и гледах Джоуи, много обичах да измислям разни ястия и да ги готвя. После, след като… — Гърлото й се сви и по лицето й премина тъжна сянка. — Загубих интерес…
Дрю стисна ръката й.
— Ако обичаш да готвиш, можеш да готвиш за Мат и за мен винаги, когато поискаш. Като започнем от тази вечер.
Поръчаха пържола за него, сандвич за Мат и „махи-махи“ за Ардън и се струпаха около скарата. Тя уви във фолио почистената и маринована риба и с много шеги и съвети отвсякъде я наниза на шиш. Мат пищеше всеки път, щом от дървените въглища се издигаха пламъци. Когато ястията бяха готови, ги отнесоха на масата си и ги изядоха с големи порции салата и печен боб, специалитета на заведението.
— Много е вкусно — облиза се Дрю. Мат смешно се опитваше да го имитира.
Сърцето на Ардън преливаше от любов към двамата мъже в нейния живот. Но не смееше да се отдаде на удоволствието. Толкова много щастие я плашеше…