Оказа се, че бе страшно изпитание да се подготвят за пътуването. Госпожа Лаани и Мат щяха да спят в едната стая, Дрю и Ардън в другата, Хам в третата. За щастие менажерът се зае с уреждането на подробностите. С помощта на госпожа Лаани Ардън се научи как да събира багажа във възможно най-малко чанти. Въпреки това задачата й се стори безкрайна.
Ардън се притесняваше от срещата с Хам Дейвис. Беше нервен нисък човек и дъвчеше воняща дебела пура. Коремът му преливаше над панталоните, които той непрекъснато повдигаше с косматите си месести ръце. Но не можеше да му се отрече, че има чар. Тя веднага хареса безцеремонното му и прямо поведение.
Хам ги посрещна на летището в Лос Анджелис. Хвана с две ръце дланите й и силно ги стисна. Тъмните му очи се впиха в нейните и изглежда харесаха това, което видяха.
— Каквото и да правите на Дрю, продължавайте да го правите. — Това бе всичко, което й каза, ала Ардън почувства, че бе спечелила безусловното му възхищение.
Бе малко объркан, когато Дрю настоя за две неща: първо, да се съобрази с изискването на Ардън да остане в сянка, и второ, да им остави няколко свободни дни, за да посетят майката на Дрю в Орегън.
Това бе още едно изпитание, от което Ардън се плашеше, и по време на целия полет до Портлънд бе нервна и не можеше да си намери място. Оказа се, че не бе имало за какво да се безпокои. Госпожа Макаслин бе мила и сърдечна. След суматохата около посрещането им на летището и добродушното смущение при настаняването им за два дни в нейната къща, тя и Ардън за пръв път останаха насаме. Седяха в безупречната й слънчева и уютна кухня и чакаха чайника да кипне.
— Не си това, което очаквах — забеляза Роуз Макаслин и посегна да извади пакетчетата ароматен чай. Сините й очи бяха очевидно семейна черта. Нейните бяха същите като на сина и внука й.
— Какво очаквахте? — попита Ардън.
— И аз не знам. Някоя по-амбициозна жена, която ще се заеме с отглеждането на Мат и или ще накара Дрю да влезе във форма, или ще го тласне отново към алкохолизма. Някоя не толкова красива и… мила.
— Благодаря — трогна се Ардън. — Но той бе влязъл във форма още преди да се оженим.
— Това ме кара да мисля, че си добра за него. Ти си му разрешила да го направи. — Тя наклони глава. — Знаеш ли, Дрю е много влюбен в теб.
— Мисля, че да.
— Радвам се. И това ме успокоява. След като погребахме Ели и той се пренесе на онзи миниатюрен остров, мислех, че ще гние там самичък до края на живота си. Сега отново е щастлив. Искам да те помоля само за едно.
— Какво?
Познато пламъче проблесна в очите на възрастната жена:
— Карай го да води по-често теб и внука ми на гости.
Пътуваха първо до Финикс, после до Далас, Хюстън, Ню Орлийнз, Санкт Питърсбърг. Дрю непрекъснато печелеше на квалификационните срещи и губеше на финалите. Но не бе обезкуражен. Хам също. После победи в Мемфис. И в Атланта. И в Синсинати. Започна да се издига в ранг-листата.
Ардън бе уморена от пътуванията, ала се радваше на успехите му. Такъв живот не бе лек, особено с едно толкова енергично и любопитно дете като Мат. Тя още преди да заминат от Хавай бе написала договорените статии. От телефонните разговори с удоволствие научи, че ще ги публикуват без никакви поправки. Засега отклони поръчките за други.
— Какво правиш по цял ден, докато аз тренирам? — попита я Дрю една нощ, докато лежаха прегърнати, след като се бяха любили. — Не ти ли доскучава?
— Да ми доскучава? С Мат? Трудно… — Ардън се сгуши по-близо до него. Обичаше да се чувства защитена от тялото му. — Чакам с нетърпение твоите мачове и… си мечтая за това… — Плъзна ръка надолу по корема му.
Той ахна:
— Господи, Ардън, да не искаш да ме убиеш заради застраховката? Днес съм имал тежък мач. Пет или седем сета и… после да правя любов… Мили Боже!
— Нямам чувството, че всеки момент ще припаднеш върху мен — прошепна тя. — Напротив…
— А какво правиш, когато не измисляш начини да вкараш съпруга си млад в гроба? — простена Дрю.
— Пиша.
— Пишеш ли? Не, не спирай… Ох, по дяволите… Какво пишеш?
— Разни неща. Бележки за роман. Поезия.
— Поезия? Това, което правиш с мен сега, също е поезия… — Той я преобърна по гръб и се притисна към гостоприемното й тяло. — Напиши хиляда стиха за това…
Бяха доволни, че се връщат у дома. Хам спореше и не оставяше Дрю на мира. Дори се опита да привлече Ардън на своя страна.
— Дрю трябва да играе във всеки турнир, в който може — натъртваше Хам на всяка дума с размахване на пурата си.