— Той иска да си отиде за няколко седмици у дома, Хам.
— Ти можеш да го убедиш да се откаже.
— Възможно е, но няма да го направя.
— Така си и мислех! — Хам пъхна пурата в устата си, изруга и после каза, че ще ги закара до летището.
Мо бе проветрил и подготвил къщата. Започнаха доста нормален живот. Дрю тренираше всеки ден с Гари в клуба, като наблягаше върху слабите си места, които бяха обсъдили с Хам. Ардън се занимаваше с Мат и правеше планове за следващия турнир, който щеше да ги отведе в Европа. Дори мислите за него я изтощаваха. Как щеше да обясни на келнерите, които не говореха английски, че Мат предпочита фъстъчено масло и сандвичи с желе пред всичко останало в скъпите им менюта, след като не бе успяла да убеди и онези, които говореха английски?
Един следобед, докато си почиваше в спалнята, свита на фотьойла до прозореца, Дрю влезе. Остави сака си до вратата и двамата се погледнаха през стаята, изразявайки мълчаливо любовта, която бе избуяла между тях през последните няколко седмици.
— Изглеждаш много красива, както седиш там — каза той тихо. — От залязващото слънце косата ти става червеникава.
— Благодаря ти. Смятах, че ще съм се облякла, докато се върнеш, ала се захванах с нещо… — Тя затвори бележника си и го остави на масичката.
Дрю затвори вратата, заключи я и се приближи към нея. Ардън носеше нощница, която много му харесваше — дълга до пода, покриваща свободно тялото й като син облак, с дълбоко деколте.
— Току-що си се изкъпала — забеляза той.
Тя ухаеше на шампоан и на жена. Мъжествеността му се събуди. Дрю коленичи до фотьойла й и сложи пръсти на шията й. Харесваше му да мисли, че усеща как пулсът й се ускорява, когато я докосва.
Ардън символизираше спокойствието, дома, любовта, всичко, което вече не се бе надявал, че ще има. Винаги, когато я виждаше отново след кратко отсъствие, се изненадваше колко много я обичаше, как от самото начало усещаше единение между тях, което не можеше нито да разбере, нито да обясни.
— С какво си се захванала?
— Нищо особено — отговори тя с онзи високомерен тон, който обикновено означаваше точно обратното.
Кой й бе внушил, че нейното мнение няма значение? Съпругът, за когото говореше толкова малко? Почти всеки ден Дрю го пращаше по дяволите. Ардън бе наранена. Жестоко. И не само от смъртта на Джоуи. Раните още я боляха, макар че никога не говореше за миналото. Но Дрю бе решил да й покаже колко бе ценна, дори това да му отнемеше цял живот.
— Написала си нещо, нали?
Тя отвърна очи.
— Ужасно е, знам, ала е нещо, което отдавна исках да излея върху хартията.
— Може ли да го прочета?
— Не е достатъчно добро за четене.
— Не вярвам.
— Много е лично.
— Ако не искаш да го прочета, няма да настоявам.
— Бих искала да чуя мнението ти — рече припряно Ардън.
Той взе бележника и отвори първата страница. Най-отгоре бе написано „Джоуи“. Вдигна очи към нея, но тя отбягна погледа му, стана от фотьойла и се изправи пред прозореца. Силуетът й се открои на фона на пламтящото западно небе.
Дрю прочете четирите страници стихотворение и след всеки ред гърлото му все повече се свиваше. Очевидно думите мъчително бяха избликвали от самата й душа. Бяха трогателни, ала не сладникави, възвишени, не помпозни. Изразяваха бездънната, безсилна скръб на родителя, който гледа как детето му бавно умира. Но от последните куплети бликаше благодарност за щастието, което бе донесло това дете.
Дрю се изправи, благоговейно остави бележника на масичката и с овлажнели очи се приближи към нея. Привлече я към себе си и опря чело на рамото й.
— Прекрасно е, Ардън.
— Наистина ли го мислиш, или само така говориш?
— Прекрасно е. Прекалено лично ли е, за да го споделиш?
— Имаш предвид да го дам за публикуване?
— Да.
— Достатъчно добро ли е?
— Господи, да! Мисля, че един родител, който и да е родител, независимо дали е преживял загубата на дете или не, ще го оцени. Знам, че аз го оценявам. Мисля, че трябва да го дадеш за публикуване. Може да помогне на някой, който минава през това, през което си минала ти.
Ардън се обърна към него и облегна глава на сърцето му. Обичаше силния му, равномерен ритъм.
— Иска ми се да бях до теб, когато си имала нужда от някого. Ти бе до мен, за да ми помогнеш да преодолея кризата си, но самата ти е трябвало да минеш през ада сама. — Пламенните му думи и силните му ръце, които галеха гърба й, показваха, че е искрен. — Ела тук — хвана я той за ръка и я поведе към леглото.
Тя погледна в любещите му очи и поглади разрешените му вежди.
— Бих искал с любовта си да изтрия всичко, което те боли отвътре…