— Аз също бих искала с любовта си да изтрия всичко, което те боли теб. Ала то винаги ще бъде част от нас. Може би се обичаме повече заради миналите разочарования.
— Знам само, че те обичам повече, отколкото някога съм мислил, че е възможно да се обича… — Дъхът му бе топъл и влажен. Зарови нос в гърдите й. Обичаше да ги чувства върху лицето си. — Ардън, ти не използваш никакви противозачатъчни средства, нали? — Дрю вдигна очи и я погледна.
— Не — поклати глава тя.
— Добре. Хайде да си родим бебе… — Ръцете му докоснаха гърдите й внимателно сякаш за пръв път. — Кърмила ли си Джоуи?
— Докато се разболя.
Дрю кимна. Пръстите му погалиха гърдите й и той потърка лице в тях.
— Искам дете от теб. Дете, което да е само твое и мое. Което да сме създали заедно.
Ако само знаеше какво говори! Ардън разбираше защо не бе имал чувството, че Мат е само на него и Ели. Това ли бе моментът да му каже, че вече имат дете, което е негово и нейно, че са създали заедно едно изключително дете? Можеше ли да му го каже? Щяха ли след това устните му да продължат да я целуват? Или щеше да престане да я обича, защото непростимо го бе излъгала?
Отвори уста да си признае, но бе чакала прекалено дълго. Настроението му се беше променило. Вече беше обзет от страст и вдигаше нощницата й.
Когато устните му докоснаха голата й кожа, тя трепна в очакване и впи ръце в раменете му. Дрю я обсипа с нетърпеливи целувки.
— Нека да ти подаря едно бебе, Ардън — прошепна той. — Нека ти дам най-хубавия подарък.
Загубила способността си да разсъждава, тя го остави да я сложи да легне.
— Обичам те, Ардън. Позволи ми да излекувам болката ти.
Целуваше я отново и отново. Устните му бяха уверени и властни, но в същото време нежни и отстъпчиви. На границата на забравата, Ардън впи пръсти в косата му и го привлече към себе си.
— Ела… Моля те, сега!
Дрю проникна в нея като твърдо, топло присъствие, което я изпълни изцяло. Започна да се движи по-буйно, отколкото всякога досега, спираше, започваше отново, докато накрая тя вече не чувстваше нищо друго, освен подлудяващия му ритъм. Гмуркаше се дълбоко в утробата й, даваше обещания и после ги изпълняваше с такъв взрив от любов, че сълзите й свободно се застинаха по бузите.
Когато той се отдръпна, тялото й бе натежало, отпуснато, ала сякаш бе в безтегловност. Дрю прокара смачканата й нощница по блестящото й от пот тяло и легна до нея.
Ардън едва успя да прошепне:
— Защо го направи?
Очите му грееха като на фанатик пред обожествявания от него идол.
— За да ти покажа, че пред моята любов няма граници.
— Аз нямам сили от любов.
— А ти ме правиш силен — усмихна се той нежно.
Тя зарови пръсти в русата му коса.
— Мислиш ли, че… че сме направили бебе?
Дрю се засмя тихо и сложи глава до нейната на възглавницата.
— Просто ще продължаваме да го правим, докато стане.
След това, покрити само с виолетовия здрач, те заспаха.
— Вие сигурно сте си загубили ума — подвикна Ардън на двамата професионални тенисисти.
Дрю и Гари си прехвърляха топката през мрежата, запращайки я колкото могат по-високо. Правеха се на клоуни, за да забавляват Мат, който стоеше край корта и пляскаше с ръце. Когато Дрю се наведе и изстреля топката между краката му, Мат изпищя от щастие и започна да подскача.
— Добре, представлението свърши — оповести тя. — Преди да сте се осакатили и да имам щастието да съобщя на Хам, че излизате от употреба, ще отведа публиката ви у дома. Може би тогава ще поиграете малко истински тенис.
— Заядливка — засмя се Гари и изтича да поприказва с последното си завоевание, което го чакаше с кърпа и термос със студена вода.
— Такава е — съгласи се Дрю и уви кърпата около врата си. Метна една и на Мат и той засия. — Майка ти е експлоататор и си умира да разваля настроението на другите. — Целуна го по челото, после се изправи и сниши глас: — Освен в леглото, където е страхотна за компания.
— А ти си душата на компанията — допълни Ардън многозначително. — Бих те целунала, но не мога да намеря сухо място, а току-що съм си измила косата.
— Така си и знаех. Е, ще ми дължиш една целувка. Трябва ли да тръгваш вече?
— Знаеш, че Мат пощурява, ако не дремне следобед. Като се върнеш, може би ще го заведем на плажа.
— И ще си играем „го-ички“…
— Можеш ли някога да мислиш за нещо друго?
— Да — отсече той, преструвайки се на обиден. — Понякога мисля да го направим с дрехите.
— Ти си ужасен! — извика тя и хвърли кърпата в лицето му. — Играй добре и ще те чакам вкъщи.
Взе Мат на ръце и се запъти към паркинга. Малко или много бе наследила колата на Дрю, след като той си купи джип.