Догади й се и едва не припадна. Изненада се, когато няколко секунди по-късно осъзна, че все още стои изправена.
— Ти?! — изхриптя Ардън.
Рон се засмя. Звукът бе грозен и неприятен.
— Какво става, госпожо Макаслин? Мислите, че всичките ви усилия са били напразни? Че сте се омъжили не за онзи мъж, за когото е трябвало? А?
От подигравките му й стана още по-зле.
— Дрю ли е бащата на Мат? — попита тя измъчено.
Рон я погледна лукаво, наслаждавайки се докрай на отчаянието й.
— Семето е от него, да. Ала, както си спомняш, цялата работа я свърших аз.
Облекчението й бе толкова силно, че се отпусна замаяно върху горещото метално тяло на колата. Трябваше да изчака няколко секунди, докато виенето на свят премине. Но металният вкус в устата и гаденето в стомаха й останаха. Този човек бе истински дявол, способен на всичко.
— Ти всъщност ми направи голяма услуга, като се омъжи за Макаслин — говореше Рон и лениво чистеше ноктите си от въображаема мръсотия. А може би не бе въображаема?
Ардън нямаше намерение да му направи удоволствие, като го пита защо. Вместо това спокойно посрещна лукавите му очи.
— Закъсах, Ардън. Знам колко ще се разстроиш, като научиш, че кабинета, който любимият ти баща бе създал с такъв труд, вече го няма.
— Разведох се с кабинета, когато се разведох и с теб — сряза го тя. — Той вече нямаше нищо общо с баща ми, а беше само твоята играчка. А пък аз не исках нищо твое.
— Е — сви рамене той, — все едно, вече го няма, което ни довежда до целта на моето приятно посещение. — Наклони се към нея и съзаклятнически й прошепна: — Ти ще ми помогнеш да възстановя част от загубите си.
— Ти си ненормален! Не бих се изплюла върху теб, дори ако гореше. А приятното ти посещение, както го нарече, приключва. Не ме безпокой повече! — Ардън клекна да вземе Мат на ръце, отвори вратата на колата и го напъха вътре, без да обръща внимание на протестите му.
— Почакай малко, кучко — сграбчи я за рамото Рон, преди да бе успяла да влезе. — Как би ти харесало, ако отида на гости на новия ти съпруг? — Тя спря да се дърпа и безмълвно се вторачи в дивите му очи. — Ти имаш лошо мнение за мен. Но помни, че той и сладникавата му женичка ме боготворяха. Ще ми се зарадва. Дали да не си побъбря с него?
Обзе я паника. Надяваше се само да успее да я скрие от него. Ала от победоносния блясък в очите му разбра, че я бе забелязал.
— Така си и мислех — изтананика Рон. — Господин Макаслин не знае кой е бившият ти съпруг, нали? Не знае за каква скъпо платена проститутка се е оженил. Петдесет хиляди долара. Той не знае за всичко това, нали? Не е ли интересно? — Блъсна я грубо на седалката на колата. — Е, ще ти се обадя.
Това бе клетва, закана, от която цялата се разтрепери.
— Не ти ли харесват телешките филенца?
Ардън престана да рови в чинията си и се усмихна през масата на разтревожените и питащи очи на мъжа си.
— Извинявай. Май тази вечер не ставам за компания.
Вечеряха сами в едно от най-известните нощни заведения в Лахаина.
— Трябваше да ми кажеш. Можехме да отидем някъде другаде. — Стисна ръката й. — Или пък да си останем вкъщи, да вечеряме в стаята и да си прекараме много хубаво.
От намека, прозиращ зад думите му, от спомена за точно такива вечери, от искрената любов в погледа му сърцето я заболя.
Цял следобед се мята като котка. Не смееше да погледне зад гърба си от страх да не види циничната и зловеща фигура на Рон. Ненавиждаше го. Той бе отвратителен човек и възмутителен егоист. Но с какво беше тя по-добра от него? Не беше ли подвела Дрю Макаслин по най-долния начин? Защо още отначало не му каза коя е? И защо й бе толкова трудно да му го каже сега?
Отговорът и на двата въпроса беше един и същ. Прекалено много го обичаше. В момента, в който погледът й попадна върху него, престана да мисли. Днес можеше да му признае, че е майката на Мат не повече, отколкото онзи първи ден, когато Дрю се доближи до нея в бара на корта. Ала чувството за вина, с което живееше, започваше да става нетърпима. Разяждаше я като рак. Ардън не искаше да мисли, че е като Рон Лоуъри.
— Извинявай, че ти развалих вечерта — въздъхна тя. Искаше й се да се сгуши в силното му тяло и да се скрие от всички опасности.
— Никоя вечер, която съм прекарал с теб, не е била развалена — възрази той тихо. Красивото му лице се озари от усмивка: — Е, може няколко пъти, преди да се оженим, когато исках да те вкарам в леглото си, а ти само дето не ме кастрира, за да не ми го позволиш.
Ардън се разсмя, въпреки лошото си настроение.
— Само се държах прилично — подхвърли тя с престорена скромност.