— Когато се любя с теб, Ардън, последното нещо, за което си мисля, е дали ще направим дете. В ума ми си ти. Само ти. Любя теб и само теб.
Ръцете му се затвориха върху гърдите й и хлипането й премина във въздишки.
— Мисля за гърдите ти, колко са красиви и колко обичам да ги галя. Ето така… Ти си прекрасна. — Ръцете му продължаваха своята магия. — Кожата ти е мека и гладка… — Плъзнаха се по корема. — Обичам да я целувам. Толкова ми е приятно да я чувствам с лицето си и с устните си…
— Дрю… — Тя се обърна към него, за да намери устните му.
Той я целуна силно.
— Нищо, което можеш да направиш, не би ме накарало да те обичам по-малко. Ти не можеш да спечелиш любовта ми, Ардън. Защото вече си я спечелила. Свободна, безусловна и вечна.
Тя се завъртя в ръцете му и се обърна към него:
— Размислих. Много искам да правим любов.
Дрю се усмихна от удоволствие и изненада. Ардън притисна с две ръце раменете му, за да го задържи по гръб, после се разположи върху него. Гърдите й подлудяващо белееха пред очите му. Сама се учуди на смелостта си. Искаше да не останат никакви съмнения в правилността на техния брак, в това, че си принадлежат.
Едновременно стигнаха до върха и тя се отпусна изтощена върху него. И двамата дишаха тежко. После той се отдръпна, отметна мокрите тъмни кичури от челото й и я прегърна.
— Нашата любов въплъщава всичко, което е чисто, добро и честно на света, Ардън.
— Да — усмихна му се тя.
Чак когато Дрю заспа, Ардън отново заплака.
— Стопанката на дома ли е?
Пръстите на Ардън се впиха в телефонната слушалка. Веднага позна мазния глас. Дни наред живееше с ужаса, че ще го чуе. Знаеше, че Рон ще се обади, не знаеше само кога. Сега, когато най-после се свърза с нея, тя изпита почти облекчение. Оставаше й да се страхува само от онова, което той ще поиска от нея.
— Да — отвърна кратко.
— Бар „Орхидея“. Три часа.
Телефонът замлъкна. Ардън остави слушалката внимателно, като човек, който наскоро е преживял операция и още не е сигурен, че може да управлява движенията си.
Рон не й даваше много време. Минаваше два часа. Мат спеше, а Дрю говореше от кабинета си по другия телефон с Хам. Смятаха щом Мат се събуди, да отидат на плажа.
— Госпожо Лаани — повика тя икономката и си показа главата на вратата на кухнята, — не искам да прекъсвам Дрю, докато говори по телефона. Бихте ли му казали, че излизам да напазарувам. Нека двамата с Мат отидат на плажа без мен, а аз ще дойда по-късно.
— Аз с удоволствие утре ще купя всичко, което ви трябва — предложи икономката.
— Не, благодаря. Трябват ми някои неща за мен. Няма да се забавя.
След малко излезе, облечена с поплинена пола и блуза с висока яка. За нищо на света не би се облякла добре за Рон.
Знаеше, че бар „Орхидея“ е някъде в покрайнините на Лахаина. Бе минавала покрай него много пъти на излизане от града. Оказа се по-западнал, отколкото очакваше — мрачен, задимен, просмукан с миризма на вкиснала бира.
Трябваха й няколко минути, за да се приспособят очите й към тъмнината и когато успяха, видя, че бе единствената жена. От тъмните ъгли към нея блестяха похотливи очи. Ардън овладя треперенето си, запъти се право към най-близкото червено пластмасово сепаре и потъна в изтърбушения стол.
— Газирана вода, моля — кимна на бармана, който доприпка до сепарето. Косата му бе обилно намазана с гел. Хавайската басмена риза, която носеше, бе размъкната и не особено чиста.
— Да, госпожо — отговори той с весел глас, от който кожата й настръхна. Тя заби поглед в светещия часовник на отсрещната стена и не го отмести оттам, дори когато чашата газирана вода бе стоварена право на масата — без салфетка или табла. Не би пила от нея и за всичкото злато на света. Не обръщаше внимание на любопитните погледи, на полугласните забележки по неин адрес, следвани от бурен смях.
Рон закъсня повече от петнадесет минути. Да го вземат дяволите! Нарочно го правеше, за да я срине, да я уплаши, да я унижи. Това бяха любимите му психологически оръжия. Е, тя пък нямаше да остане в тази долна кръчма и минута повече!
Тъкмо си вдигаше чантата, за да си тръгне, и Рон се стовари на стола срещу нея.
— Къде отиваш? — попита той войнствено.
— Не ми харесва мястото, което си избрал за среща — отговори Ардън намръщено. Постоянните посетители се ухилиха с разбиране. Значи бе дошла, за да се срещне с любовника си. Или с клиент? Тя потръпна от отвращение.
— Не съм и очаквал, че ще ти хареса… — Рон направи знак на бармана: — Двойно уиски. Чисто. — После я прикова с подлите си очи, които успяваха да преминат през всички нейни защити. — Трябват ми двайсет хиляди долара… — Барманът стовари уискито му върху мазната маса и я попита дали иска още едно питие — неуместен въпрос, след като не бе докоснала и първото. Ардън поклати глава, без да благоволи да го погледне. Както сновеше насам-натам из полумрака, й приличаше на хлебарка. Рон пресуши половината чаша, потръпна, преглътна мъчително и отпи още една по-малка глътка. — И ти ще ми ги намериш!