— Той ме обича. Аз го обичам. Ние искаме да имаме дете. Ние…
Грубият му смях я прекъсна.
— Дете ли? — Засмя се по-високо. — Ти да родиш друго дете? Откъде измисли, че още можеш да раждаш?
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Ка… какво искаш да кажеш? — Въздухът не й достигаше. Струваше й се, че ще умре, и то точно в бар „Орхидея“.
— Искам да кажа, госпожо Макаслин, че когато раждаше бебето си, беше стерилизирана.
— Невъзможно е — прошепна Ардън. — Това е невъзможно…
— Ти беше под упойка, не помниш ли?
— Но… нямаше никакъв белег. За да се прекъснат тръбите на яйчниците…
Рон махна пренебрежително с ръка:
— Всеки ден се появяват нови методи, които трябва да се изпитат. А има ли по-добро опитно зайче от жената на гинеколога? Страхувах се по-късно да не съжалиш, че си дала бебето, особено като се имаше предвид състоянието на Джоуи. Ако майчинските ти инстинкти вземеха връх, не исках да можеш да родиш още едно дете. Аз лично определено не го исках. Лечението на Джоуи ми струваше цяло състояние.
Тя извика сподавено, сякаш я е бе наранил смъртоносно. Как можеше да говори така за Джоуи, за собствения си син!? А сега всичките й надежди да има още едно дете бяха убити от долната жестокост на този човек. Посегна пипнешком към чантата си. Чувстваше се напълно сразена.
— Колко ти трябват? Пет хиляди ли? — Искаше той да изчезне от живота й. Ако можеше да се откупи с пари, би му дала всичко, което поиска.
— За начало. И ми трябват утре.
— Утре? — Как можеше толкова бързо да намери такава сума? — Не вярвам, че ще успея до утре, но ще се опитам — обеща Ардън и се изправи, залитайки.
Той я хвана за ръката:
— Ще ми ги доставиш утре, или ще дойда на гости на красивия ти съпруг. Ние с него имаме за какво да си побъбрим.
Ардън замаяно освободи ръката си и се запрепъва към вратата. Слънцето я ослепи. А може би това бяха сълзите й?
— Утре ли? — повтори Ардън. Дрю бе хвърлил тази бомба точно докато тя поднасяше вилицата към устата си. Ръката й замръзна по средата на пътя. — Утре заминаваме за Калифорния? — Утре, утре, утре. Думата се въртеше в главата й като топка от рулетка. Имаше чувството, че цял ден я е повтаряла.
— Знам, че е досадно, но аз самият го разбрах едва преди няколко минути… — Той отново бе говорил по телефона с Хам и току-що бе дошъл при тях в трапезарията. Мат, както винаги, нямаше търпение и Ардън бе започнала да го храни. — Довечера госпожа Лаани може да приготви багажа на Мат. Утре в един на обед ще вземем самолета за Хонолулу, след това вечерта отлитаме за Лос Анджелис.
— Защо е това бързане? — Ардън бе ужасена. Как щеше да плати на Рон? Откак се бе разделила с него, не спираше да се чуди какво обяснение да измисли, за да поиска от Дрю пет хиляди долара.
— Виж татко как се бърше със салфетката, Мат — показа Дрю на сина си и се усмихна, когато детето повтори движенията му. — По няколко причини. Първо, има три турнира, в които Хам смята, че трябва да играя. Ще участват само няколко от най-силните, което значи, че ще мога да измъкна някоя и друга победа. Единият е в Сан Диего, другият във Вегас, а третият в Сан Франциско, така че няма да се пътува много. Между тях има само по няколко дни. А ние с Хам трябва да свършим още една работа.
Тя се вторачи в чинията си. След срещата с Рон й бе все по-трудно да гледа Дрю в очите. Сега трябваше да крие две тайни — че е майката на Мат и че е безплодна. Което и от двете да научеше, той би имал повече от основателна причина да я напусне. А сега се мъчеше да измисли как да измъкне от него пари, за да плати на своя изнудвач. Господи, как бе затънала!
Противно на онова, което си мислеше Рон, Ардън не разполагаше с неограничени средства. Дрю й бе открил банкова сметка и поддържаше в нея щедра резерва. В същата сметка отиваха и хонорарите за нейните статии и разкази.
— Парите са твои. Прави с тях каквото искаш — бе й казал Дрю, когато внесе първата сума. — Само не ги използвай за домакинството. За това има отделна сметка. Тази си е твоя, за лични разходи.
Днес беше проверила какво има в сметката й. Сумата бе далеч под двайсет хиляди. В момента нямаше дори пет. Знаеше, че Рон не би се поколебал да каже на Дрю за нея, ако тя не му занесеше парите. Утре. А утре те заминаваха за континента.
Кимна разсеяно, когато госпожа Лаани дойде да отнесе Мат горе, за да довършат на спокойствие вечерята си. Целуна го по бузата, ала по-късно изобщо не си спомняше за това. Чувстваше се като мумия, омотана здраво в своя проблем, овързана и неподвижна, откъсната от живота.
— Виждаш ли — продължи Дрю, когато двамата останаха сами, — ние с Хам още сега имаме възможност да купим част от вече съществуваща верига спортни магазини, която работи в цялата страна. Надяваме се, че до няколко години ще можем да откупим и другата част и после да правим с нея каквото си поискаме.