Бе спечелил и трите турнира. Сега беше номер три в световния тенис. Малко хора си спомняха, а още по-малко споменаваха за месеците, през които беше извън играта и причините за временното му оттегляне. Бе доказал, че може да се върне. Отново бе шампион. И до него бе Ардън, която празнуваше всяка негова победа. Сега обаче усещаше, че тя се оттегля в черупката си, в която той не можеше да проникне.
За Бога, нямаше да я остави без бой отново да се затвори в нея!
Хвана я за раменете, за да не може да му избяга.
— Прекалено голямо значение отдаваш на този преглед.
— Ти му отдаваш прекалено голямо значение — сопна му се Ардън.
— Това е правото на всеки разтревожен съпруг. Ако ти беше на мое място, щеше да се чувстваш по същия начин.
— Нямаше да те насилвам.
— Щеше.
Щеше, призна си тя. Ала на нея нищо й нямаше! Нищо, освен че след няколко часа Дрю щеше да разбере, че те никога няма да имат друго дете.
Ардън си сложи обиците.
— Много съм си добре, Дрю. Изглеждам ли ти болна?
— Не — отговори той честно. От деня, в който напуснаха Хавай, тя бе всичко, за което един мъж можеше да си мечтае като съпруга, жена, любовница. Само от момента, когато Дрю настоя да отидат на преглед — вече бяха пропуснали два часа за преглед в Лос Анджелис — Ардън отново започна да се държи така предпазливо. А всяко споменаване за връщане у дома спускаше сянка над лицето й. Дрю почувства как сърцето му се свива. Дали тя не подозираше, че с нея става нещо ужасно? Дали нямаше някакви отоци, болки? Господи, не! Имаше ли нещо, което не му бе казала, за да не го тревожи?
— Ардън — започна той и я обърна към себе си. Сините му очи се впиваха в нейните, сякаш търсеха признаци за страдание. — Нали не си… Исках да кажа, нали нищо не те боли? Мила моя, ако подозираш, че нещо ти има, по-добре е да се види по-рано. По-опасно е, ако…
Ардън притисна устните му с пръст.
— Шшшт… — Сърцето й се преобърна, като осъзна какви ненужни тревоги му бе причинила. — Не. Не, скъпи, нищо ми няма. Аз съм в цветущо здраве.
Облекчението му бе видимо. Дрю обви ръка около кръста й и я привлече към себе си. С другата ръка поглади блестящата й коса.
— Харесваш ли нашия дом в Мауи?
— Разбира се — отвърна тя сериозно.
Виждаше бръчката между гъстите му вежди и се мразеше, че я бе причинила.
— Защото всеки път, когато спомена за връщане, ти ми изглеждаш разстроена. Ако не ти харесва, можем да се преместим. Купих това имение като убежище. То вече не ми трябва. Всичко, от което имам нужда, си ти. И Мат. Ако имам вас двамата, мога да живея навсякъде. За някои хора е трудно да живеят на такова отдалечено място…
— Но аз не съм от тях. Влюбих се в твоя дом още първия път, когато ме заведе там. Сега той е и мой дом. Бих могла винаги да живея там с Мат и с теб.
Дрю я притисна към себе си. Обичаше да чувства тялото й. Познаваше всяка негова извивка. Всеки път, когато я докоснеше, гола или облечена, усещаше как се изпълва със сила. Ардън го бе направила по-щастлив, отколкото бе имал право да очаква, и не можеше да понесе мисълта, че тя не бе напълно щастлива с него.
— Обичам те, Ардън. Казвал ли съм ти го днес?
— Не помня — измърмори тя в ризата му. Господи, той щеше да се почувства предаден, ако научеше за Мат. Това би го убило. — Ала за всеки случай ми го кажи пак.
Устните му го повториха и нежно се спуснаха към нейните.
Ардън отскочи уплашено:
— Дрю, пак започваш…
— Аха… — Той се усмихна като гладен вълк и се опита отново да я придърпа.
— Не можем. Не бива точно преди да отида на преглед.
— О, по дяволите! — изръмжа Дрю и скри лице във врата й. — Бях забравил.
Изведнъж й дойде гениална идея и се притисна към него.
— Всъщност вероятно едва ли има значение…
— Недей — отблъсна я Дрю. — Знам какво си мислиш, но номерът ти няма да мине.
— Сигурен ли сте? — Ардън гледаше доктора с разширени от недоверие очи. Слава Богу, че се бе съгласила да дойде при този лекар в Сан Франциско. Онзи, който Хам й бе намерил, щеше да я познава като бившата госпожа Рон Лоуъри. Този й беше непознат, ала след всичко, което й каза, й се струваше, че винаги ще го чувства приятел. — Абсолютно сигурен ли сте?
Лекарят се засмя.
— Абсолютно сигурен съм, че няма никаква медицинска или друга физическа причина да нямате повече деца. Ако искате гаранция, че ще забременеете, не мога да ви дам. — Забеляза учудването на Ардън. — Откъде ви дойде идеята, че сте била стерилизирана?
Тя прехапа устни, опитвайки се в един и същ момент да осъзнае факта, че не е безплодна и да потисне убийствената си ярост към Рон. Това се оказа поредният му жесток психопатичен трик.