— Аз… аз… ъъъ… имах възпаление и лекарят, при когото ходех тогава, ми каза, че от него съм станала безплодна.
Докторът изглеждаше озадачен.
— Не виждам следи от никакво възпаление. Вие сте млада жена в прекрасно здраве и със съвсем нормални детеродни органи. — Наведе се към нея през бюрото: — Щастлива ли сте със съпруга си? Обичате ли го?
— Да! — възкликна Ардън разпалено. Направо чувстваше как бремето, което бе носила повече от месец, пада от раменете й. — Да — повтори и избухна в смях.
— Тогава да отидем да му кажем, че сте съвсем добре. — До вратата той я хвана за ръката: — Успокойте се, госпожо Макаслин. Ще имате друго дете.
По пътя към хотела Ардън бе буйна и палава като дете. Почти седна в скута на Дрю и обви ръце около врата му. Използваше всяка възможност да открадне целувка от устните му. Докато той се бореше със стръмните улици на Сан Франциско, тя го хапеше леко по врата и ухото.
— За Бога, Ардън, този лекар да не ти е дал някакво възбудително? Побъркваш ме!
— Колко те побърквам? — прошепна тя и плъзна ръка към корема му.
— Какво сте правили с доктора, че си такава?
— Такава съм, защото имам най-красивия, най-умния, най-сексапилния… — Ардън доближи устни до ухото му — и най-твърдия съпруг в целия свят.
— Добре, тази игра се играе от двама. Знаеш ли, че всеки път, когато погледна към гърдите ти, веднага съм готов да правя любов? Помниш ли онзи прием след турнира в Сан Диего? Ти беше с жълтата рокля с презрамка около врата и аз знаех, че отдолу си без сутиен. През цялото време, докато бъбрех с разни хора, мислех колко ми се иска да пъхна ръка вътре и да пипна гърдите ти.
— Дрю! — простена тя, приближи се още малко и притисна гърдите си към ръката му. Чувственият му монолог бе постигнал целта си.
— А пък онзи ден, когато обядвахме с Хам, ти носеше пъстрата пола и сандали на бос крак. Сутринта бях гледал как се обличаш. Под полата имаше само онези лилави гащички с дантелка…
— Престани! — извика Ардън и облегна глава на рамото му. — Няма да можем да минем през фоайето.
Това не бе далеч от истината. Когато Дрю окачи на хотелската врата табелката „Не безпокойте“, и двамата едва дишаха от възбуда. Той вече бе свалил сакото, вратовръзката, обувките и чорапите си. Ардън го спря.
— Чакай. Искам аз…
Първо съблече собствените си дрехи с опитните движения на куртизанка. Жоржетената блуза имаше безброй миниатюрни перлени копченца и докато ги разкопчее всичките, очите на Дрю се замъглиха от страст. Устните му трепнаха в усмивка. Той посегна към горното копче на ризата си, но тя го хвана за ръката и го поведе към леглото. Седна до него и внимателно разкопча едно по едно копчетата. Пръстите й нежно обходиха къдравите косъмчета по гърдите му, твърдите мускули, гладката кожа.
— Ардън, моля те! — задъха се Дрю. Тя свали ризата му и срещна пламтящия му поглед. — Искам да те любя…
— Искам аз да те любя… — Разкопча колана, копчето на панталоните, ципа… — Обичам те — прошепна тихо.
След това устните й го отнесоха в рая.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Бар „Орхидея“ бе също толкова мрачен, а клиентелата му също толкова противна, както миналия път. Десетината мъже разговаряха по двама или трима, но думите им не достигаха до единствената жена в заведението. Въздухът бе натежал от миризма на бира и цигарен дим.
Никога в живота си Ардън не се бе чувствала по-спокойна. Пътуването от Сан Франциско до вкъщи бе истински празник за всички тях. Дрю още не можеше да се нарадва на победите си. Не по-малко доволен беше и от настроението на Ардън след посещението й при доктора. Каквото и да бе онова, което я бе тревожило, вече бе изчезнало. Сърцето му все още подскачаше и дъхът му пресекваше всеки път, когато си спомнеше как всеотдайно го люби след това. Би препоръчал такъв един следобед на всяка семейна двойка.
Ардън, както се бе ужасявала от връщането у дома, сега нямаше търпение. Грееше се на любовта на Дрю, радваше се на успеха му. По време на дългия полет над Тихия океан едва удържаше ръцете си далеч от него. Възползваше се от всеки повод да го докосне, а той й отвръщаше по същия начин.
Мат усещаше веселието им и бе в най-добродушното си настроение. Той очарова всички стюардеси, докато накрая госпожа Лаани го придърпа в скута си и момченцето веднага заспа върху щедрата й гръд. Ардън щеше да ревнува, ала Дрю я прегърна, за да „дремнат“. Безброй пъти трябваше тайно да плясва ръката му, която все навлизаше в забранена територия.
Сутринта след завръщането се обади Рон.
— Време беше и ти най-после да вдигнеш телефона. Първите два пъти попадах на икономката и трябваше да затворя.