— Извинявай, че съм ти създала неудобства.
— Я каква самоуверена си станала изведнъж! — Той се засмя неприятно. — Не забравяй, че е време за сметката.
— Къде и кога?
— На същото място, в два часа.
Тя затвори, без да каже нито дума повече.
Сега седеше в същото сепаре, а Рон отново закъсняваше. Отклони любезното предложение на бармана да изпие едно питие за сметка на заведението. Седеше с изправен гръб, с отпуснати на коленете ръце. И вместо да се опитва да не обръща внимание на погледите, този път им отговори с такова високомерие, че ги накара да се отвърнат.
— Радваш ли се, че си отново у дома? — попита Рон и седна срещу нея. — Добре ли пътува?
— Да, и на двата въпроса.
— Твоят съпруг напредва. Гордееш ли се, че имаш такъв известен мъж?
— Бих се гордяла с него, независимо дали е известен, или не.
Той притисна ръка към сърцето си:
— От такава съпружеска всеотдайност ожаднявам! — Извика на бармана и отново се обърна към нея: — Чудя се колко ли горд би бил той, ако знаеше, че си продала тялото си за петдесет хиляди долара.
— Не знам. Но смятам да разбера. Имам намерение да му разкажа всичко… — Рон се втренчи в нея с поглед на влечуго. Не помръдна дори когато барманът остави чашата пред него. — Мръсник — продължи Ардън със спокоен и безизразен глас. Тонът й изразяваше повече омраза, отколкото ако крещеше. Той не заслужаваше да хаби сили да крещи заради него. — Не съм допускала, че който и да е човек, дори долен тип като теб, би могъл да изиграе на някого такъв мръсен номер.
Рон се ухили нагло:
— Разбрала си, че съм те излъгал за стерилизацията ли? — Засмя се със сатанински смях. — Уплаших те, нали?
— Защо ми го каза?
— Защото беше започнала да ставаш прекалено самоуверена. Май си мислеше, че можеш да се отърсиш от мен като от лош сън. Исках да разбереш, че говоря делово.
— Е, ужасно съжалявам, че ще те разочаровам, ала нашите делови отношения приключиха. Твоите заплахи са празна работа. Иначе нямаше да се криеш в такива вертепи и да затваряш телефона, когато не го вдигна аз. Обвини ме, че съм страхливка. Но страхливецът си ти. Трябва да си мъж, за да успееш в реалния свят. А ти така и не успя. Дори когато ти бяха предоставени всички предимства, не се справи с ролята на лекар, на баща, на съпруг, на мъж. — Тя се изправи с гордо достойнство. — Вече не ме плашиш. Ти ме изнуди и използва за последен път. Повече нищо не можеш да ми направиш. Върви по дяволите!
Обърна се и излезе. Когато стигна до колата, коленете й трепереха, устата й бе пресъхнала. Обаче го направи! Освободи се завинаги от доктор Рон Лоуъри. Довечера щеше да разкаже цялата история на Дрю. Вече не се боеше, че тяхната любов няма да издържи истината. Животът им бе станал общ и вече не можеше да се раздели. Щеше да се подготви добре и да му разкаже всичко. И тогава най-после щеше да бъде свободна.
Докато се провираше през входната врата, бутилката вино едва не се изплъзна от ръцете й.
— Госпожо Лаани — извика Ардън засмяна и се опита да закрепи букета, за да не се смачка от кутията с новата й нощница.
Госпожа Лаани дотича откъм задната част на къщата. Но в момента, в който я видя, Ардън разбра, че не нейното повикване я бе накарало да се втурне така.
— Госпожо Макаслин, много се радвам, че се връщате…
— Какво има?
Икономката завъртя очи към кабинета на Дрю. Вратата беше затворена.
— Господин Макаслин иска веднага да ви види. Каза в момента, в който се върнете… — Обикновено сдържаната жена кършеше ръце.
— Защо? Какво… — Ардън я сграбчи. — Мат! Да не се е случило нещо с Мат?
— Не, той е при мен в кухнята. По-добре идете при мъжа си… — Тя отбягваше очите й.
Ардън започна да действа механично. Държеше се, сякаш всичко бе наред, макар да знаеше, че нещо ужасно не е наред. Госпожа Лаани не беше човек, който се паникьосва от нищо.
— Изстудете виното и подредете цветята във ваза в нашата спалня, моля. Довечера ще ядем пържолите. Моля ви, погрижете се вечерята на Мат ла е готова по-рано. И оставете тази кутия в моя гардероб.
— Да, госпожо Макаслин — отговори госпожа Лаани, пое от нея багажа и се отдалечи, хвърляйки й съчувствен поглед, от който Ардън се разтревожи още повече.
Приглади полата си и с изненада забеляза, че дланите й са мокри. Подтисна паниката си и натисна дръжката на вратата на кабинета.
— Дрю, аз съм…
Първото, което прикова погледа й, беше бутилката уиски върху полираното бюро. Тя я гледа няколко секунди, после очите й попаднаха върху високата чаша до нея. Около чашата бе обвита една побеляла от напрежение ръка. Ръката на Дрю. Чак тогава я потресе абсурдността на гледката.