Вдигна поглед към очите му и трепна от омразата, която видя в тях. Косата му бе разрошена, зъбите стиснати, а вената на врата му пулсираше бясно.
— Влезте, госпожо Макаслин — произнесе той с глас, който Ардън никога не бе чувала, глас, от който струяха сарказъм и отвращение. — Вярвам, че познавате нашия гост.
Едва тогава тя забеляза мъжа, разположен в дълбокия фотьойл срещу бюрото на Дрю. Той се обърна и Ардън видя подигравателната усмивка на Роналд Лоуъри. Коленете й се подгънаха и тя се опря на вратата.
Дрю се изсмя грубо:
— Правиш се на изненадана да видиш бившия си съпруг, а Рон ми каза, че напоследък сте се срещали доста често.
В гърлото й се надигна буца, но Ардън направи усилие да я преглътне. Трябваше да накара Дрю да разбере точно как стоят нещата.
— Дрю — подзе тя и протегна умолително ръка към него, — Дрю, какво ти каза той?
— Доста интересна история, доста интересна история — отговори Дрю със същия подигравателен смях. — Мислех, че аз съм царят на грешниците. Във всеки случай не вярвах, че каквато и да е човешка подлост може да ме изненада. Поздравявам те!
— Дрю, моля те… — Ардън пристъпи в стаята. — Изслушай ме. Не знам какво ти е наговорил той, но…
— Разрешила ли си на съпруга си да те оплоди с моята сперма? И носила ли си след това девет месеца моето дете? И дала ли си му го… или може би трябва да кажа, продала ли си му го за половината на сто хиляди долара, колкото взе той от мен? Направила ли си всичко това?
По лицето й се стичаха сълзи.
— Да, но…
— А след това ти се промени настроението и дойде на Хаваите, за да си проправиш път към моето доверие, към моя живот, така ли?
— Не беше…
— По дяволите, какъв глупак съм бил! — Скочи от стола, пресуши чашата с уиски и я стовари обратно на бюрото. После им обърна гръб, сякаш бяха отвратителни за гледане.
— Не беше така! — извика тя. — Не беше!
Дрю се извъртя към нея, без да обръща внимание на молбите й да я разбере.
— Колко още смятахте да измъкнете от мен? — Питаше нея, не Рон.
— Нищо…
— Нищо ли? Нищо! Моите пари, моя син? Кога щеше да бъде достатъчно? Вече беше отровила живота ми с твоята измама.
Ардън преглътна, опитвайки се да улови мислите, които се блъскаха в главата й. Не можеше да мисли, когато Дрю я гледаше така.
— Той ми се обади преди няколко седмици. Каза, че ще ти съобщи коя съм, ако… — Трепна от изсумтяването му, ала продължи упорито: — Ако не му дам двайсет хиляди долара. Той е комарджия и е затънал в дългове. Затова му трябваха пари и по-рано — парите, които си му платил за Мат. На мен също ми трябваха пари, заради Джоуи. И исках да се освободя от Рон. — Объркано потърка челото си. Дрю изправи стола и седна. Цялата му поза изразяваше пълно безразличие към нейния проблем. Трябваше да го накара да разбере! — Платих му пет хиляди долара, преди да заминем за континента. Това бяха мои пари, Дрю, не твои. Мои. Бих му дала и двойно повече, за да ти спестя тази сцена.
— Значи до безкрайност щеше да му плащаш, за да не разбера за каква кучка съм се оженил? Твоята загриженост за мен ме трогва!
Тя изхлипа и поклати глава:
— Не, Дрю, не. Аз щях да ти го кажа сама…
— Кога? Кога, Ардън? Интересно ми е да науча. Когато Мат тръгне на училище ли? Или когато завърши колеж? Или когато минава под венчило? Тогава ли щеше да ме дръпнеш за ръката и да ми пошепнеш: „Между другото, аз съм жената, която го е родила?“
Думите му я шибаха като камшик.
— Не можех повече да живея с тази тайна. Обичам и теб, и Мат. Щях да ти го кажа… тази вечер.
Той се запревива от смях — грозен, подигравателен смях.
— Тази вечер! Не е ли трогателно? — Погледна я изпод свъсените си вежди: — Наистина ли очакваш да ти повярвам сега, след като си ме лъгала от самото начало?
— Не съм те лъгала!
— Цялата тази проклета история е била лъжа! — изрева Дрю и отново скочи като изстрелян от стола. — Само като си помисли как ме избудалка… — Поклати глава и се засмя безрадостно. — Толкова скромна и порядъчна, толкова възпитана, толкова разбираща, толкова… — Махна с ръка.
Вниманието му се насочи към Рон, който седеше като лешояд, очакващ да довърши кървящата мърша.
— Измитай се!
Злорадата усмивка на лицето на Рон се стопи.
— Един момент! Не сме се разбрали как ще се оправим…
— Ако мислиш, че ще ти дам и един цент, значи си идиот, освен че си престъпник. И ако не се разкараш веднага, ще те смажа от бой и после ще те предам на полицията!
Рон се изправи. Трепереше от гняв.
— Ще запееш друга песен, когато разправя на журналистите пикантната история как ти и твоята женичка дойдохте да ме молите да намеря майка за вашето бебе. Като връх на всичко, сега си женен за истинската му майка. Може пък и да не им разкрия, че изкуствено съм осеменил Ардън? Може да ги оставя да мислят, че Мат се е появил по естествен начин. Тогава ще излезе, че е копеле…