Ардън потрепери, но Дрю театрално вдигна рамене:
— И кой мислиш, че ще повярва на такава завързана история? Особено разказана от лекар, загубил работата си и уважението на колегите си, който е натрупал дългове към всички, включително мафията, а сега живее като нехранимайко? На кого мислиш, че ще повярват? На мен или на теб? Знаменитости от моя калибър често стават жертва на такива щуротии в опит да им се измъкнат пари, и пресата много добре го знае. Ще ти се изсмеят в лицето, Лоуъри.
Ардън виждаше как самоувереността на Рон се изпарява заедно с потта му.
— Адвокатът… Документите са у него. Той ще потвърди.
— Сигурен ли си? Ако ти беше на негово място, на чия страна щеше да застанеш? На страната на един световноизвестен тенисист, който е във възход, или на страната на един пропаднал тип, който се мъчи да отмъсти на жена си, задето го е напуснала? Дори приятел като теб не би могъл да е толкова глупав. А и да беше, аз мога да му платя повече, за да мълчи, отколкото можеш да му платиш ти, за да говори.
Лицето на Рон бе добило цвят на маджун. Дрю заобиколи бюрото.
— Повтарям, измитай се оттук! И ако още веднъж дори си покажеш лицето пред някой член на моето семейство или пред прислугата, ще те затворя така здраво, че само твоите приятелчета от мафията ще могат да те измъкнат. А ти знаеш какво ще направят те, когато те намерят…
— Не можеш да се отървеш толкова лесно от мен, Макаслин!
— Мога и ти го знаеш. Затова си се напикал от страх.
Рон погледна към Ардън. Очите му бяха пълни с омраза.
— Поне съсипах и теб! Той сега те мрази точно както аз винаги съм те мразил… — Излезе от стаята и след малко се чу отварянето и затварянето на входната врата.
Минутите се нижеха. В кабинета нямаше никакво движение. Мъртвешки покров се бе спуснал над тях. Дрю гледаше през прозореца към вечното движение на океана. Ардън гледаше гърба му и се чудеше как би могла някога да го накара да я разбере дотолкова, че да й прости. Защо не му каза? Защо?! Представяше си как щеше да я прегърне и да прошепне в ухото й: „Ти си направила това, което е трябвало да направиш. Не мога да те обвинявам. Знам, че ти се омъжи за мен, защото ме обичаш, не защото искаш да бъдеш с Мат. Знам. Разбирам.“
Ала сега той кипеше от гняв и накърнена гордост. Тя не позна лицето, което се обърна към нея.
— Ти още ли си тук? Мислех, че си тръгнала с първия си съпруг, за да видиш каква нова авантюра можете да подхванете двамата.
Ардън наведе глава.
— Това не беше авантюра, Дрю. Направих го заради Джоуи.
— Значи Джоуи наистина го е имало? Бях започнал да се съмнявам.
— Направих го, за да продължа живота му! — избухна тя. — Направих го, защото това беше единственият начин да се отърва от непоносимия брак с един човек, когото мразех все повече и повече с всеки изминал ден. Когато престанеш да изпитваш самосъжаление, може би ще разбереш какво ми е било.
— Да изпитвам самосъжаление! — изкрещя той. — Не изпитвам нищо, освен отвращение към сляпата ми глупост. Повдига ми се, само като си помисля как не смеех да се приближа към теб, като селяндур, който за пръв път кани дама на танц. Как успяваше да останеш сериозна? Как не умря от смях?
— Не беше така, Дрю — възрази Ардън нетърпеливо. — Отначало, да, исках да се запозная с теб заради Мат. Исках да видя сина си! — извика тя. — Такъв грях ли е това? Но когато те срещнах, исках и теб… Дори повече, отколкото исках Мат. — Това признание й струваше скъпо, ала Ардън знаеше, че е истина.
— Ти не искаше нищо друго, освен да ме съблазниш.
— Да те съблазня! — Тя не вярваше на ушите си. — Да не си загубил паметта си, освен разума си? Ако това беше всичко, което исках, щях да го направя още първата вечер.
— О, не, не и ти! Ти го беше замислила много по-хитро. Ако ме беше вкарала веднага в леглото си, можех никога вече да не се върна. Не, ти ме хвана на въдицата с добре премисленото си дърпане. За един мъж, около когото през цялото време се тълпят жени, това е най-сигурната стръв.
— Да, ти можеше да си избереш което искаш момиче. Те вървяха след теб на тълпи. Така че не ме изкарвай изкусителка, която те е подмамила в капана с обещанието за секс, който никъде другаде не можеш да намериш. — Твърдоглавието му започваше да я ядосва. — Ти беше допълнителна награда, която не бях очаквала. Моята цел беше да стана твоя приятелка, не любовница. Но се влюбих в теб и не намерих смелост да ти разкрия коя съм, защото се страхувах, че ще реагираш точно така, както реагираш сега. Твоята гордост, твоята избухливост ти пречат да мислиш.