Гърдите й се повдигаха и спускаха от вълнение под копринения пуловер. Дрю се усети, че ги гледа и откъсна очи от тях, сипейки яростни ругатни.
Дори и сега, когато знаеше това, което знаеше, Ардън му действаше като никоя друга жена. Бе толкова дяволски красива! Все още я желаеше. Още бе жив споменът за първия път, когато я видя под чадъра на онази маса в бара. Привличаше го нейното спокойствие. Искаше му се да е близо до нея, да погълне тази ведрост, която тя сякаш излъчваше. Как бе успяла да го заблуди? Защо не бе забелязал пресметливостта в очите й? Трябва да я бе имало, колкото и да се опитваше сега да отрича. Та нали бе замислила всичко, още преди да го види! Добре, част от гнева му наистина бе предизвикан от накърнена гордост. Ала на кой мъж би му харесало да открие, че е бил подлъган да се влюби и ожени? Че е бил управляван като кукла на конци. Кой мъж, който има поне някаква гордост, би изтърпял това?
Продължаваше да си повтаря, че я мрази. Защо тогава му се искаше да я целува до самозабрава, да излее в нея яда си, който бе само на крачка от страстта? Защо още копнееше за усещането за нейното тяло, за радостта — от нейния смях, за балсама на нейната любов? Мразеше я най-много заради слабостта, която чувстваше заради нея.
— Веднъж се опитах да ти кажа — прошепна Ардън едва чуто. — Но ти отговори, че по-добре да запазим за себе си всички тайни на миналото. Че ако те не влияят върху начина, по който се обичаме, по-добре да си останат неизречени.
— Не съм знаел, че твоята малка тайна е толкова важна… — Отново говореше с онзи надменен тон, с онова нагло пренебрежение, от което тя настръхваше и едва сдържаше собствения си гняв.
— А какво ще кажеш за своята тайна, Дрю? Никога не си ми казвал, че Мат не е роден от Ели, възлюблената ти съпруга, а от жена, която не би познал, ако я срещнеш на улицата. Ти искаше да се омъжа за теб, без да го знам, нали?
— Какво значение има това?
— Никакво! — извика Ардън. — Нали точно за това говоря. Щях да обичам теб и Мат по същия начин, дори да не бях негова майка.
— Щеше ли, Ардън?
Въпросът избухна като взрив в стаята. Няколко секунди отеква в нея, после настана пълна тишина.
— Да, Дрю — отговори тя тихо, ала настойчиво. — Щях.
Той я изпепели с изумителните си сини очи.
— Но аз никога няма да съм сигурен в това, нали? Веднъж вече ти ми продаде тялото си заради сина си. Не си ли направила точно същото и сега?
С безпомощно отчаяние Ардън го проследи с поглед как отиде до бюрото и грабна бутилката с уиски. После се върна до прозореца, надвеси се навън, разби я в стената и я запокити в храстите.
— Няма да ти позволя да ме върнеш към това — процеди Дрю. — Аз отново съм победител и няма да позволя на никого да ми го отнеме.
— Правите грешка!
Ардън остави току-що сгънатата блуза в куфара и се обърна. До вратата стоеше госпожа Лаани. Изглеждаше уютно домашна и нормална с преметнатата през рамо кърпа за съдове. Ардън копнееше да отиде при нея, да облегне глава на майчинската й гръд и да даде воля на сълзите, които отдавна трябваше да са свършили, но сякаш нямаха край. Не спираше да плаче вече цяла седмица, от момента, в който Дрю замина.
Без да й каже нито дума, той излезе от кабинета си и тихо си събра багажа. После извика на Мо да го закара до летището. Три пъти се обажда по телефона да пита как е Мат, обаче винаги говореше с госпожа Лаани, никога с нея. Беше в Лос Анджелис и, доколкото можеше да се разбере, упражняваше с Хам сервиса си и двамата завършваха преговорите по своя бизнес.
— Не смятам, че е грешка — отговори тихо Ардън и отново се обърна към отворения върху леглото куфар.
Чу стъпките на госпожа Лаани в стаята.
— Той е упорит мъж, госпожо Макаслин. Горд. Трябваше да съм глуха, за да не чуя кавгата ви, след като онзи ужасен човек си тръгна. Значи вие сте майката на Мат. Трябваше да се сетя.
— Лесно ми беше да се вживея в тази роля — усмихна се Ардън. — Понякога мислех, че любовта ми е толкова явна, та вие или Дрю… ще разберете, но… — Думите й угаснаха в горчива въздишка.
— Това беше шок за господин Макаслин, ала когато поразмисли, ще разбере колко неразумно се е държал.
— Той имаше цяла седмица да мисли. Не знам какво възнамерява да прави, но не мога просто да седя тук като осъдена, очакваща екзекуцията си. Аз съм натрапница. Преди да се запознае с мен, Дрю вече играеше състезателен тенис. Двамата с Мат са много близки. Нямат нужда да се намесвам в живота им повече, отколкото вече съм го направила.