— Мисля, че настроението ми не се нуждае от обяснения… — Погледна крадешком към Дрю и видя, че и неговите очи са влажни.
— Вчера го намерих смачкано в ъгъла на куфара.
— Бях забравила какво съм направила с него.
— Още преди няколко дни реших, че съм най-големият мерзавец в историята. Имаш всичкото право да ме мразиш заради глупостите, които ти наприказвах, да не говорим за проклетата ми гордост и избухливост. Щях да те моля за прошка. Когато намерих това, добих кураж да се върна вкъщи и да те погледна в очите. Реших, че ако някога си изпитвала такива чувства към мен, може отново да ги намериш в сърцето си.
— Ти ли щеше да ме молиш за прошка?!
— Да. Защото се държах като малоумен, като човек, който не умее да губи, като разглезен хлапак.
— Но, скъпи, твоят гняв беше оправдан. Аз те подлъгах да се ожениш за мен.
Бяха се навели един към друг. Сега той я привлече в прегръдките си, притисна я силно към тялото си и зарови лице в блестящата й коса.
— Ти не си направила такова нещо. Ожених се за теб, защото те обичам. Исках да си моя жена. И още го искам. Господи, едва не умрях, когато госпожа Лаани ми каза, че си заминала. Не ме изоставяй, Ардън…
— Аз не исках! — извика тя. — Тръгнах си само защото мислех, че не можеш да понасяш да ме гледаш… — Ардън го отблъсна и се вгледа в очите му. — Но не мога всеки ден да живея като осъдена. Трябва да знам, че разбираш защо съм направила онова, което съм направила. Ако отново трябва да взема решение, при същите обстоятелства бих решила същото. Не искам до края на живота си да бъда порицавана за това.
— Ела тук — каза Дрю нежно и я заведе до леглото. Седнаха на избелялата покривка и той хвана ръцете й. — Това, което си направила, не е грешно. Необичайно, може би, но не грешно. Когато Лоуъри каза на Ели и мен, че е намерил здрава млада жена, която е съгласна да ни роди дете, ние в съзнанието си я поставихме на пиедестал. В деня, в който Мат се роди, мислехме, че това е най-прекрасната жена на земята. — Докосна с любов лицето й, косата й и продължи: — Не мога да обясня защо се държах така, когато научих, че ти си тази жена. Предполагам, че съм се чувствал предаден, защото не си ми казала още в началото, че ти си майката на Мат. Боли ме, че дотолкова не си вярвала в любовта ми към теб. Когато разбрах истината за теб, трябваше да направя онова, което ми се прииска да направя, когато за пръв път видях сина си. Трябваше да падна на колене и да ти благодаря от дъното на душата си.
— И не си ли мислиш нищо лошо за мен, задето съм продала детето си?
Дрю избърса сълзите от бузите й с върховете на пръстите си.
— Не си мислех нищо лошо за теб, преди да знам коя си. Защо трябва да мисля лошо сега? Знам, че си го направила, за да се опиташ да спасиш живота на Джоуи. Ако аз трябваше да спасявам Мат, бих направил сделка и с дявола.
— Аз точно това направих.
Той се усмихна накриво:
— След като опознах по-добре бившия ти съпруг, не бих могъл да не се съглася с теб. Просто не ми се вярва, че по едно време го смятах за пратеник на провидението.
— Не се ли страхуваш, че ще създава още неприятности?
— Не вярвам да посмее. Той е един безгръбначен страхливец.
— Трябваше да го разбера още първия път, когато дойде при мен на Мауи. Толкова се уплаших от онова, което би могъл да направи. Например да отвлече Мат. Всичко беше възможно.
— Той повече от нас има от какво да се бои. Но ако наистина ни създаде проблеми, знам, че мога да се справя с всичко, докато вие с Мат сте до мен. — Нежно целуна ръката й. — Нали ще се върнеш с мен у дома? И никога няма да си отидеш?
— Това ли искаш?
— Винаги съм го искал, още от първия път, когато те видях, докоснах, целунах… — Устните им се сляха и двамата паднаха на леглото. Това беше една сладка и в същото време гладна целувка, която разпали страстта им. Но моментът не бе подходящ да се подчинят на физическите си желания, затова Ардън беше благодарна, че Дрю бе достатъчно чувствителен и също го осъзна.
Той се изправи и огледа стаята.
— Господи, какво потискащо място! Да си вървим у дома.
Мат бе въодушевен от възторжената си публика. Родителите му седяха върху ориенталския килим на пода в хола и ръкопляскаха на лудориите му, които с всяка минута ставаха все по-дивашки. Премяташе се презглава, подскачаше, тичаше в кръг, докато накрая падна по гръб, чукна си главата в крака на рояла и се разплака.
— По-добре го сложете да спи, преди да се е ударил повече — предупреди ги госпожа Лаани. Откакто видя Дрю и Ардън да влизат през входната врата, хванати за ръце, прашни, но сияещи, не спираше да рони сълзи от щастие.
— Хайде, шишко, нали чу какво казват началниците! — За да го успокои, Дрю го вдигна на раменете си. Мат се вкопчи в гъстата коса на баща си. Ардън прегърна Дрю през кръста и тримата тръгнаха по стълбите.