Прекалено късно се бяха сетили да усмирят Мат. Той бе неуправляем. Не даваше да му облекат пижамата и непрекъснато повтаряше „пиш-пиш“.
— Може пък да не е лъжлива тревога — предположи Ардън.
Дрю не вярваше. Чудеше се колко още неща ще ги забавят, преди и те да си легнат. Тялото му бушуваше. Бързо взе решение.
Пижамата бе свалена, след нея и дебелия нощен памперс. Мат бе занесен в банята и поставен пред гърнето, където си свърши работата за гордост на майка си и за изненада на баща си. После засия и се остави на техните целувки и прегръдки в знак на поздравления. Дори госпожа Лаани бе повикана да се включи в празненството. Но такова възхищение бе уморително и щом отново му облякоха пижамата, Мат се сви на топка и заспа, прегърнал Мечо Пух.
— Направили сме страхотно дете — прошепна Дрю.
— Наистина — съгласи се Ардън и се сгуши в него. — Преди да дам на Рон петте хиляди долара, той ми каза, че когато съм раждала Мат, ме е стерилизирал.
Дрю яростно изруга.
— Нищо чудно, че през онези седмици ходеше като сомнамбул! — Тя потрепери и той я прегърна по-силно.
— Затова толкова не исках да отида на лекар. Страхувах се, че ще разбереш. Вече пазех една тайна от теб.
— Това няма значение, Ардън. Нямаме нужда от друго дете…
— Не! — извика тя тихо, за да не събуди спящия им син. — Той ме излъга. Излъга ме само за да ме тероризира.
— Кучи син — процеди Дрю с чувство.
— Затова бях толкова щастлива, когато излязох от кабинета на лекаря. Помниш ли?
Ръката му се плъзна към гърдите й.
— Как да не помня…
— Докторът каза, че няма никаква причина да не родя толкова деца, колкото искаме.
Той я целуна по челото.
— Аз ще ги обичам. Ала няма да ми пречи, ако ги нямаме. Догодина ще бъда номер едно в професионалния тенис. След това ще мога да се оттегля с достойнство. Имам чудесен син. Имам и жена, която обичам с цялото си сърце. Какво друго може да иска един мъж?
Целунаха още веднъж за лека нощ спящото момченце и излязоха от стаята.
Срещу тях зееше коридорът. Изведнъж и двамата се смутиха. Дрю я погледна:
— Нямам търпение да те заведа отново в леглото си, но знам, че обичаш да бъдеш ухажвана.
Очите й светнаха унесено.
— Това беше преди да се омъжа.
— А сега?
— Сега искам да правя любов със съпруга си.
— Трябва да се изкъпя.
— Аз също.
— Аз ще отида в банята на долния етаж. Петнадесет минути? — Тя се усмихна, доволна, че я оставя сама да се приготви за него. — Или по-малко?
Бързо си взе един душ, изми косата си с шампоан, изсуши я, напарфюмира се и намаза кожата си с лосион. Нощницата, купена в деня, в който нейният свят се срути, още лежеше в дългата плоска кутия. Извади я от виолетовия целофан и я облече. Полупрозрачната материя само подчертаваше голотата й отдолу.
Когато Дрю дойде, увил една кърпа около бедрата си, Ардън се бе облегнала на възглавниците. Без да отделя поглед от нея, той дойде до леглото, развърза кърпата и я остави да падне на пода.
— Много е красива — забеляза за новата й нощница.
Очите му се спуснаха от стройната й шия към закръглените гърди и оттам към извивката на бедрата и целомъдрено кръстосаните крака.
— Благодаря.
— Този цвят ти отива.
— Помня. Аз също го харесвам.
Дрю се усмихна широко:
— Трябва да се погрижа за тена си. Миналата седмица избелях. — Наклони се към нея и плъзна ръка в деколтето й. — Ти също.
Тя се задъха от подлудяващото му докосване. Гърдите й се вдигаха и спускаха под пръстите му.
— Ардън — прошепна той и легна до нея. — Обичам те. Не можех да понасям да не съм с теб. Нека никога вече да не се разделяме.
— Никога — закле се тя и зарови пръсти в косата му.
Дрю разтвори нощницата й и облегна глава на кадифената й кожа.
— Миришеш много хубаво. — Целуна пъпа й. — Ти си родила моя син. Носила си го… тук.
— Да… — Ардън зарови лице в гърдите му. — Всеки път, когато усещах бебето да мърда, си мислех за теб. Чудех се как ли изглеждаш, молех се да бъдеш добър баща на детето ми, представях си какво бих ти казала, ако те срещна.
— Аз също мислех за теб. Знаех, че си здрава, затова не си те представях като много дебела или много слаба. Но бях любопитен на какво приличаш, каква си като човек, какво те е накарало да родиш дете от непознат. Чудех се дали някога мислиш за мен…
Любовната им игра продължи, докато в тях се разля желание като топъл гъст мед. Той запечата устните й с целувка, с която провъзгласяваше безкрайната си страст. Ръцете му се спуснаха към гърдите й. Светът се завъртя около тях, без време, без посока, в безпросветен хаос. Това не ги интересуваше. Те бяха създали един в друг своята собствена вселена. Много време мина, преди да се върнат в един по-земен и по-малко великолепен свят.