Току-що изядената вечеря й преседна.
— О, Господи! Кабинетът на баща ми…
— По дяволите! — изрева Рон и стовари юмрук на масата така силно, че порцеланът и кристалът издрънчаха. — Кабинетът не е негов, а мой! Той беше един провинциален доктор с демодирани методи, докато аз превърнах този кабинет в една съвременна…
— Фабрика. Така работиш. Без капка съчувствие към жените, които лекуваш.
— Аз им помагам!
— О, разбира се, ти си много добър лекар. Един от най-добрите. Ала ти нямаш чувства, Рон. Ти не виждаш човека в жената, която лекуваш. Интересуваш се само от чековата й книжка.
— Ти обаче нямаш нищо против да живееш тук и да членуваш в един от най-големите клубове…
— Ти искаше тази къща и клуба, не аз.
— Когато една жена излиза от моя кабинет, тя се чувства на седмото небе.
— Ти имаш чаровни маниери. Знам това, Рон. Не съм глупава. Но всичко е само показност. Ти можеш да омаеш един човек, като го накараш да мисли, че се вълнуваш за него.
Той се облегна с лукаво изражение на стола си и протегна крака напред.
— От собствен опит ли говориш?
Ардън сведе очи към чинията. Не й бе отнело дълго време след сватбата, за да разбере, че всичкото му ухажване и клетви за любов са били да спечели не една любеща съпруга, а един добре разработен и печеливш кабинет.
— Да. Знам защо се ожени за мен. Ти ме искаше заради кабинета на баща ми. Съвсем съзнателно го тормозеше, докато получи удар и умря. Сега имаш всичко, което си искал… — Все повече се ядосваше и в заключение изкрещя: — А сега ми казваш, че си на път да загубиш всичко, защото си го проиграл!
— Както винаги, си правиш изводи, без да си чула и половината от онова, което ти казвам! — Рон си наля пълна чаша вино и го пресуши. — Получих възможност да направя много пари.
— Как? От наркотици ли?
Той се смръщи, ала продължи:
— Спомняш ли си, когато преди около година уредих на едно семейство да осинови онова бебе? Те не искаха никакви разправии, никаква бюрокрация, просто дете с редовни документи.
— Помня — отговори тя предпазливо. Какво бе замислил? Черен пазар на бебета? Не би се изненадала. Потрепери.
— Днес имах среща с едни техни приятели. Тайна среща. Защото са много известни… — Замълча драматично и Ардън разбра, че Рон иска да му се помоли да й каже кои са. По-късно щеше да съжалява, че не го бе направила. — Това семейство иска дете повече, отколкото всяко друго, което съм срещал. Опитали са всичко, за да забременее жената. Нищо не помогнало, но той се изследвал. Истински зареден пистолет! — Ухили се похотливо. Тя слушаше стоически с каменно лице. — Обещах, че ще направя каквото мога, за да им намеря дете за осиновяване, без да се разчува. Жената обаче категорично отказа. Искала това дете да бъде от съпруга й.
— Не съм сигурна, че те разбирам…
— Плът от неговата плът, негово семе — извиси Рон театрално глас. — Искат да им намеря майка-заместничка и да я оплодя с неговата сперма. Готово! Имат бебе.
— Чувала съм за майки-заместнички. А ти какво мислиш? Може ли да стане? Би ли го направил?
Той се разсмя:
— Дявол да го вземе, да, бих го направил за парите, за които става дума. Сто хиляди долара. Петдесет за майката, петдесет за мен.
— Сто хиляди… — ахна Ардън. — Трябва да са не само известни, а и богати.
— Всичко, което искат, е здраво бебе и абсолютна тайна. Тайна, Ардън. Необявен доход. Казаха, че ще ми платят в брой.
Ако не беше незаконно, беше неетично. Не можеше да си представи, че някоя жена би се съгласила на подобно нещо.
— И къде ще намериш жена, която да е готова да роди дете, само за да го даде?
Очите му се забиха в нейните и по гърба й полазиха тръпки. Няколко оглушителни мига се гледаха през масата.
— Не мисля, че ще трябва да я търся много далеч — процеди Рон накрая.
Лицето й пребледня като платно. Със сигурност не можеше да има предвид нея. Собствената му съпруга!
— Рон — подзе тя, отвратена от нотката на паника и отчаяние в гласа си, — нали не предлагаш аз да…
— Точно така!
Ардън скочи от стола и се обърна да избяга, ала той бе на крачка зад нея. Едва не й изкълчи ръката, когато я хвана и завъртя към себе си. Лицето му бе червено и я опръска със слюнки, като изръмжа:
— Помисли поне веднъж, Ардън. Ако се съгласиш, ще вземем всичките пари. Аз… ние няма да трябва да ги делим с никого.
— Ще се опитам да забравя, че някога сме говорили за това, Рон. Моля те, пусни ми ръката. Причиняваш ми болка.
— Ще те заболи още повече, ако те изхвърлят от любимата ти къща, в която обичаш да се усамотяваш. Ами Джоуи? Лечението му ни изяжда. И наследството от скъпоценния ти баща. Ще го оставиш ли да върви по дяволите заради твърдите си принципи?